Home sweet home

Крисчън седеше до прозореца и допиваше последните глътки кафе. Наслаждаваше се на утринните лъчи и притваряше леко очи, недоспал както винаги. Имаше половин час до срещата с госпожица Конър. В крайна сметка бе склонил да обяви публично връзката си с Катрин. Не се бяха чували от няколко дни и честно казано, сериозно бе започнала да му липсва. Беше преценил достатъчно добре ситуацията, за да рискува медийното пространство да навлезе в личния му живот. Не че бе очарован от идеята, но не можеше да си позволи да загуби единствената жена, която бе допуснал толкова близо до себе си. И щом това бе начина .. е, нека така да бъде.
Остави чашата в мивката и загаси цигарата в пепелника. Качи се по стълбите и свали кърпата от талията си. Метна я на леглото и извади дрехи, различни от типичните костюми, които се налагаше да носи. Черни дънки и бяла, памучна тениска. За интервю не се налагаше да изглежда строго нали? Оправи се набързо и се вгледа в огледалото.
-Часът на истината.- въздъхна и промърмори.
Взе якето от гардероба и слезе отново в кухнята. Прибра ключовете и телефона в джоба си, и излезе.
-Господин Морисън, вече съм тук и ви очаквам. - телефона му иззвъня и чу женски глас от другата страна.
-Дайте ми десет минути.
Натисна червената слушалка и отключи колата. Срещата им беше пред апартамента на Катрин. За щастие, в Бевърли хилс, нямаше толкова движение рано сутрин. Повечето тъкмо си бяха легнали и до вечерта едва ли улиците щяха да се напълнят. Това му харесваше на този град.
Спря на големия паркинг и очите му веднага се спряха на симпатичната репортерка. Само на нея разчиташе в медийното пространство, просто защото никога не изопачаваше думите му по коренно различен начин.
-Госпожице Конър. - чаровно се усмихна и докосна бузата й с устните си.
-Не съм ви виждала от доста време. - повдигна леко вежда - Зарадвах се когато ми звъннахте онзи ден. Ще стане истинска сензация.
-Да, точно това ме тревожи. - промърмори Крис и тръгнаха към асансьора.
Пое си дълбоко въздух и изпука леко врата си. Отново онова странно напрежение го бе налегнало. Нямаше си на идея как ще реагира Катрин, но нали това беше нейно желание? А той беше на път да го изпълни.
Слязоха на етажа и Крисчън натисна звънеца. Със сигурност щеше да бъде изненадана. Забави се няколко минути преди да отвори и още преди да успее да каже "Какво правиш тук?" , Крис заговори.
-Катрин, това е госпожица Конър. - мръдна се леко встрани и добави- Съгласи се да ни поразпита относно връзката ни.

Крисчън се подсмихна на реакцията на Катрин. Едва ли бе очаквала точно него, толкова рано пред вратата си с известна репортерка. Нали именно заради това се бяха скарали? Е, понякога и той можеше да загърби ината си.
Крис проследи с поглед Лидия и се обърна към Катрин. Проблема не беше само в това, че криеха връзката си. Проблема беше и в това, че тя му бе казала думи, които не излизаха от главата му. А той, от своя страна, си нямаше и на идея как да отговори. Онази вечер, единственото, което бе направил, беше да я целуне. Най-добрия начин да скриеш това, че нямаш отговор. Така и не бе открил точните думи, само и само да не я нарани, но и да не излъже Не че щеше насила да каже "обичам те", но някак не знаеше как точно биха излезнали от неговата уста. Дори на шега не ги бе казвал.
Погали устните й с пръст и въздъхна. И ето, отново не знаеше какво точно да каже, или да направи. Дължеше й обяснение, в края на краищата, но се налагаше доста внимателно да подбира думите си.
-Знам, че не очакваше точно това. - пое си дълбоко въздух и отново прокара пръст по устните й- Но имах нужда от малко време, да помисля какво точно искам. Не ме разбирай погрешно, със сигурност знам, че искам теб, но ... много добре знам как медийте обожават да изопачават истината и сега .. сега, когато всички разберат, че сме заедно .. ще ни заливат с лъжите си. А това означава, че е твърде възможно да опетнят и имената ни.
Пое си отново въздух и за миг беше готов да съжалява за това, че е извикал Лидия. Но отново се присети защо го прави и поклати глава. Катрин все още го наблюдаваше внимателно, не издаваше никаква емоция.
-Както и да е .. - прошепна и се наведе към устните й- Правя го защото ме е страх .. аз .. страх ме е, че може да те загубя. А без теб ..
Не каза нищо повече, а впи устни в нейните. Никога досега не бе говорел така на жена и нямаше какво друго да каже. За първи си признаваше, че всъщност го беше страх да не изгуби някого. Колкото и вълк-единак да бе, тази жена бе успяла да влезе под кожата му.
Усмихна се леко след като се отдръпна и докосна с устни челото й. Хвана я за ръка, преплитайти пръсти с нейните и се отправиха към Лидия. Тя им се усмихна мило, а двамата се настаниха срещу нея. Обичаше да идва в Катрин, не само беше прекалено луксозно, ами и му вдъхваше някакво спокойствие.
-Готови сме. - преметна ръка зад раменете на Кат и се настани удобно- Само без да ни подлагаш на репортерските си трикове, знаеш, че ги надушвам.
Засмя се леко и намигна на жената срещу себе си. Е, започваше се. Пое си въздух и наклони леко глава настрани.

Крисчън погледна към Катрин и се усмихна. Не бяха от кой знае колко време заедно, но за него си бе рекорд да издържи цял месец. Върна погледа си отново към Лидия, поемайки си въздух. Значи той щеше да говори пръв.
-Всъщност се познаваме от близо година. - погали незабележимо рамото й с пръсти и продължи - Малко след като кариерата й потръгна, бяхме заедно на примиерата на филма. Продуцентът й ни запозна. Но нищо сериозно, дори не си разменихме и дума тогава. Беше твърде нервна.
Лек смях излезе от устата му и извади цигара. Да, тези цигари със сигурност щяха да го убият някой ден, но за момента нямаше намерение да ги отказва. Запали я, дръпна силно и сложи пепелника на масичката пред него.
-След това се засичахме още няколко пъти, но така и нищо не се получаваше. - погледна отново към Катрин и й се усмихна- Един от двамата винаги беше зает. Но преди месец, на новогодишното парти .. Е, образно казано там прехвърчаха искрите. И още на следващия ден реших, че това е жената за мен. Макар, разбира се, тя да ме игнорираше почти непрекъснато. Бях по-нахалния измежду двамата.
Отново се засмя и докосна главата й с устни. Харесваше спомените с нея, но още повече му харесваше това, че можеше да се шегува колкото иска. В някои случаи шегите му бяха доста солени, но поне тя не се впрягаше като всички останали. В повечето случаи не му обръщаше никакво внимание, което си беше дразнещо, но предпочиташе това пред някой скандал.
-Беше доста странно в началото, защото майка ми веднага се влюби в нея. Неочаквано се получи, защото бяхме в моя апартамент, а майка ми напълно неочаквано бе решила да дойде на гости. - подсмихна се отново и дръпна от цигарата- Не съм я запознавал с никоя моя друга приятелка и тя започна направо сватба да стяга. Но ... важното е, че я хареса и то много.
Погледна отново към жената до себе си и ъгълчетата на устните му се извиха в нежна усмивка. Честно казано, искаше му се на момента да разкъса дрехите й, но трябваше да се сдържи до края на интервюто. Имаха да си наваксват тези няколко дни.

Както се усмихваше, изведнъж рязка болка сякаш го преряза през корема. Дъщеря? Катрин имаше дъщеря ... Защо, по дяволите беше скрила нещо такова от него? Трябваше да запази самообладание, поне докато репортерката бе тук. Иначе цялата му реакция щеше да бъде изложена черно на бяло. А нямаха право на такъв срам и позор.
Не позволи на усмивката да угасне, а само сви рамене. Трябваше да бъде хладнокръвен, точно както умееше всеки път. Но шибаните пари нямаха нищо общо с това, че приятелката му си имаше дете и твърде явно го бе скрила. Не можеше да го приеме, дори хиляди пъти да му бе доказала, че действително има чувства към него. Не можеше да приеме и оправданията, които със сигурност щяха да го залеят след това. Изобщо нямаше намерение дори да я изслушва.
-Няма какво да коментирам по този въпрос. - подсмихна се на Лидия и погледна към Катрин - Това е нейно решение и аз нямам право да взимам отношение.
Облиза леко долната си устна и отново извъртя погледа си към репортерката. Едва ли щеше да удържи още дълго и стисна още по-силно челюстта си. Беше бесен, че бе разбрал нещо такова по такъв начин. Чрез интервю ..
-Извинете ме за момент, пресъхна ми гърлото. - изправи се и тръгна към кухнята.
Извади си чаша и наля вода. Изпи я на един дъх и я остави в мивката. Подпря се на нея, навел глава. Не знаеше точно как да постъпи, но знаеше, че повече няма да стъпне тук. Изобщо никога нямаше да се върне при нея. По-добре да я оставеше сега, а не след като нещата се задълбочат и за него стане крайно невъзможно. Не можеше да позволи на нещо такова да бъде свързано с името му .. щеше да плати колкото е нужно на Лидия, само и само да си мълчи, да го запази в тайна. Нямаше начин да стане за смях пред толкова много хора, пред собствените му клиенти. И ето, този път той беше този, който проявяваше егоизъм .. но как да не го направи, когато Катрин съвсем безочливо бе скрила нещо такова ..