Beverly Hills
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» there will never be a reason why I will surrender to your advice.
Съб Окт 12, 2013 9:49 am by ace,

» johanna wagner.
Чет Окт 10, 2013 7:32 pm by Johanna Wagner.

» Nora North
Чет Окт 10, 2013 3:45 pm by .zoey ▲

» Търся си другарче за GIF рп.
Чет Окт 10, 2013 7:58 am by Sheila McGrey

»  Sheila McGrey
Сря Окт 09, 2013 6:22 pm by Lexyanne.

» Запазване на лик.
Сря Окт 09, 2013 8:40 am by ;sophie

» .Lana North
Вто Окт 08, 2013 7:21 pm by .zoey ▲

» За какво си мислят момчета?
Вто Окт 08, 2013 5:46 pm by .zoey ▲

» Кой потребител от предишните два?
Вто Окт 08, 2013 5:46 pm by .zoey ▲

Staff

.zoey ▲
administrator

melanie ♣
administrator

Laxyanne.
moderator

;sophie
moderator

Johanna.
moderator
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 2 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 2 Гости

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 26, на Нед Яну 27, 2013 9:57 pm

Selena;

Go down

Selena;

Писане by Selena; on Съб Яну 26, 2013 9:16 pm


~ astrid berges-frisbey
Анастасия Соколовна Петрова | 19-годишна
- позната още като Аня или Селена
- професия: консултантка в музикален магазин; рекламно лице
- настоящо местонахождение: East Hills


Първи етап;
Преди дванайсет години, някъде към средата на януари, Санкт-Петербург осъмна с черна хроника на първите страници на всеки ежедневник – „Смърт за Петрови”.
Сцената, разиграла се предната вечер, бе онази, която завинаги беляза крехкото съзнание на седемгодишната Анастасия Соколовна Петрова. Анастасия не носеше името на баща си (Алексей) от съображения за сигурност. Семейството имаше дълбоки тайни, за които тя бе подозираше. Никога не бе питала защо не посещава градина като другите деца. Тя винаги прекарваше дните в стария театър на града, където майка ѝ (Оксана) репетираше неуморно поредните стъпки, поредния балет. Аня се наслаждаваше на грацията, на лекотата на танца в компанията на хореографката мадам Романов. Градът знаеше семейната тайна, но я преглъщаше и ги приемаше като равни, въпреки че съседите не позволяваха на децата си да ходят у тях, дори бяха леко скептични по отношение на самата Аня, но тя бе като сълза и размекваше сърцата им. Тя приличаше на майка си. Косата ѝ с цвят на натурален шоколад се спускаше по раменете ѝ. Кожата ѝ бе бледа, почти млечнобяла. Устните ѝ бяха бледорозови, а алени през зимата. Чертите на лицето ѝ бяха остри, но деликатни. Фигурата ѝ бе слаба, чуплива като от стъкло. Не можеше да се каже, че бе кльощава, но пораждаше съмнение дали въобще това дете се хранеше правилно. Освен красотата на майка си, Аня бе наследила и нейната лебедова грация, ефирност като на пеперуда, плашливост като на кошута и непредсказуемост като на котка. Единственото, което бе наследила от баща си бяха зелените очи, които меняха цвета си според настроението ѝ, точно като неговите.
Сега тя бе сирак. Баща ѝ лежеше мъртъв в стария склад в подземния етаж на кооперацията, а майка ѝ бе простреляна смъртоносно, докато Аня седеше свита в кухненския шкаф под мивката. Това бе само осем часа преди новината за смъртта на родителите ѝ да оглави първите страници на ежедневниците.


Втори етап;
Отделът за закрила на детето се зае с нейния случай почти веднага и бе отпратена в Лондон под името Аня. Без фамилия, без минало. Според документите бе изоставена в деня на раждането си. Датата бе променена, както и месеца, все едно Анастасия Соколовна Петрова никога не бе съществувала, а малко знаеха, че само след няколко години тя наистина щеше да бъде просто един мираж. В Лондон бе приета като част от дома за сираци на госпожица Белфейър. Госпожицата бе червенокоса жена в началото на трийсетте, която нямаше деца, нито имаше понятие как да се грижи за такива, но имаше нужните финанси, за да приюти около трийсет деца в голямата двуетажна къща. Аня бе асоциална. Не разговаряше много, нито го правеше често. Не крещеше, не отговаряше, не се противеше. Не повишаваше тон, дори когато бе на ръба на нервите си. Беше инатеста, но не го показваше. Имаше буен нрав. Беше своенравна и дръзка, което се четеше в очите ѝ, но единствените черти от характера си, които показваше бяха честността и искреността, наивността, лекотата, с която подаряваше доверието си, злопаметността, но не и отмъстителността, съпричастността и човечността. А имаше още толкова много, което можеше да се научи за нея и характера ѝ, но никой не си правеше труда да я забележи. Все пак тя носеше една и съща сива рокля, която в първоначалния си вид бе била мъжка тениска, купена от разпродажба. В ръцете си до дванайсетгодишна възраст носеше плюшен заек с копче на мястото на едното око, останал от стари години на тавана на къщата. Сливаше се със сивите стени. Дробовете ѝ бяха еднакво затормозени от мухъла, плъзнал по ъглите и задушния въздух, особено през зимата, когато не се проветряваше.
Следващите моменти бяха като на филмова лента. На тринайсет бе осиновена. Мъжът се бе представил като неин чичо с името Виктор. Живееше в стар склад. Една нощ отново някъде в средата на януари нов изстрел я събуди преди всичко да потъне в мъгла. Будеше се и заспиваше отново, убедена, че някой нарочно я държеше упоена през повечето време. Помнеше отделни фрази и фрагменти от разговори за трафик на дрога, както и колко добра примамка би била тя самата.


Трети етап;
На седемнайсет се събуди в болница без спомени. Младата психоложка с името Беа Сойър опитваше да ѝ помогне, но без успех. Тя не помнеше името си. Не помнеше коя е и откъде идва. По думите на лекарите бе оставена на прага на спешното със свръхдоза хероин, който вероятно бе причината загубата на спомени. Онова, което правеше случая по-особен бе, че по кожата ѝ липсваха следи от зависимост. Имаше само една рана, която бързо зарастваше. Сестра Анджелина ѝ бе дала името Селена. Тъмнокоската бе убедена, че това не бе истинското ѝ име, но разполагаше с него. Нямаше документи, по които да се съди. Освен това вече дори не бе на територията на Лондон, а някъде из Америка. Не можеха с точност да определят годините ѝ, но предполагаха на сляпо, че бяха някъде към седемнайсет без да осъзнават, че бяха прави. За известно време болницата бе нейният дом с надеждата, че някой щеше да я потърси, но никой не го направи. Единственият спомен, който ѝ бе останал бе сребърното колие на врата ѝ, с плоча, кръст и перо. Първите две бяха от баща ѝ или така бе вярвала като малка, последното сама си бе купила и допълнила, защото винаги бе търсила свободата си, както го правеше една птица. След близи месец и половина Селена нямаше правото да остане повече в болницата, а никой не я бе потърсил. Нямаше и дрехи или багаж, които да прибере. Имаше само себе си. Себе си в центъра на Бевърли Хилс, което се оказа добра комбинация, защото бързо успя да намери мястото си. Да създаде и уреди новия си живот.
avatar
Selena;

Брой мнения : 15
Точки : 17
Reputation : 0
Join date : 26.01.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Selena;

Писане by .zoey ▲ on Съб Яну 26, 2013 9:21 pm

Добре дошла !

_________________________

the reason I love you is you
----------------I like your smile I like your vibe I like your style But that's not why I love you And I like the way You're such a star But that's not why I love you Do you feel me? Do you feel what I feel, too? Do you need me? Do you need me? You're so beautiful But that's not why I love you I'm not sure you





avatar
.zoey ▲
Admin

Брой мнения : 388
Точки : 569
Reputation : 0
Join date : 11.01.2013

Вижте профила на потребителя http://beverly-hills.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите