Place for s...Hmm...What did i say?

Знаеше, какво щеше да се случи след няколко месеца, колко ли бяха два максимум три, както бе казал лекаря, а тя все още криеше от него.
А сега вече беше още по трудно, преглътна тежко, замисляйки се как щеше да му каже, не не можеше, просто нямаше как да го каже или какво да направи.
А в този момент имаше чувството, че главата й ще се пръсне от събралите се мисли.
Въздъхна и го погледна, като си пое въздух и се потопи под водата, надявайки се че всички мисли ще спрат, но изплувайки отново онова пищене, Мад се нацупи лекичко, но знаеше че той не трябва да я вижда такава, не искаше да знае, не все още не.
А може би нямаше да му каже?
Излезна от басейна като се приближи до него и взе хавлията от ръцете му. Овивайки я около тялото си
Избута го лекичко и седна на малкото останало местенце, като преметна едната си ръка през кръста му и подпирайки я му се усмихна.
-Не ми се сърди моля те. Знаеш, че в други ситуаций не бих те отблъснала.

Зарови лице във вратът му, да беше сигурна че рано или късно щеше да започне да забелязва всичко това, само се надяваше да не я завари като се разкашля..
Защото бледото лице и загубата на теглото й можеше да бъде оправдана, но кашлянето на кръв с какво?
-Храня се нормално, просто не се чувствам добре днес, а й може би така ти се струва не съм свалила и грам - излъга го тя.
Много добре знаеше, а й този един месец на хапчета и вливки, чудеше се как коста не й е започнала да пада, но беше различно тя не ходеше на химиотерапия, ами само на вливания.
Да, ако можеха да подменят кръвта й всичко щеше да е различно.
Една от причините поради, който ходеше с дълги ръкави, за да не вижда раничките от абокатите, но не ги бе забелязал до сега, за това се надяваше и да не ги забележи.
-Мисля, че трябва да поспим и двмата, но първо ще ида до банята - заяви му тя, да хапчето, а й всеки момент, чакаше онази доза кашлица..

Мразеше тази кръв, мразеше всичко това, а в момента мразеше и себе си, че го лъжеше.
Но не можеше да му каже, не в никакъв случай, не и днес.. а може би утре, но и тогава нямаше да му каже, поредната изкашляна доза кръв, а Мад усети успокоението от хапчетата, избърсвайки устата си с кърпичка.
Тя се огледа в огледалото, наистина изглеждаше бледа..
-Не, сега излизам. Нищо ми няма - и ето поредната лъжа излезнала измежду устните й.
Изми лицето си, а след това старателно изпра кърпичката и я остави на мивката за да изсъхне, въздъхна и излезна от банята, като застана пред гардероба и махайки кърпата облече нощницата си.
Погледна го, а той я гледаше все едно нещо го човъркаше.
-Какво те тормози мили? - попита го тя преглъщайки, да трябваше да спре да кашля в къщи преди да я е хванал

Мадлен преглътна леко, като се обърна и отиде до тоалетката за да среше косата си, а й да избегне погледа му.
Не, не трябваше да му казва, не искаше той да знае, а всякаш усещаше че той се е усъмнил, добре ако днес си беше тръгнала, сега той нямаше дори да предполага.. Но какво можеше да стори, нямаше да го остави, но не искаше и да му каже.
-Разбира се мили, но няма за какво да се притесняваш -каза му тя. А самата усещаше колко по голяма ставаше лъжата й, и колко по дебела.
А сама виждаше тънката линия лед по която ходеше.
Но не искаше да го боли, не не искаше да го вижда съсипан, знаейки че тя може да умре..
Нямаше да му каже..
Стана от тоалетката като му се усмихна приближавайки се, а след това се наведде и целуна нежно устните му.
-Наистина мили добре съм,- себе си ли уверяваше или него? Да май и двмаата се опитваше да обеди в това, докосна леко устни до неговите.
Като прескачайки го легна на нейната половина и се обърна към него поглеждайки го.

Мадлен замръзна при думите му. И тя знаеше, че той ще разбере.
Но нямаше ли да е по - добре да го чуе от нея? Да щеше, но тя нямаше сили за да му го каже.
Не можеше, и всеки път когато се опиташе нещата се объркваха и тя спираше и дори не си правеше труда да продължи, за да му каже.
Не. Нямаше да успее..
Усети, спокойното му дишане знаеше, че е заспал, а тя самата на последък не можеше да спи нормално.
Будеше се, въртеше се , а всяка сутрин излизаше още преди да е станал, за да иде на вливките и да се върне по - бързо отново скалъпвайки някоя лъжа.
Но някак си имаше чувството, че утре нямаше да успее да го излъже. И тя самата не знаеше защо.
Просто шесто чувство? А й утре със сигурност трябваше да е станала преди икономката да е намерила последните резултати от изследванията в пощата. Да значи трябваше да се прибере преди десет.
И докато мислеше всичко това, се почувства толкова уморена, че успя само да се сгуши в него и да заспи веднага...
****
Поредната неспокойна нощ, да въртене, будене.. Чудеше се как той не я усещаше..
Въздъхна и стана от леглото влизайки в банята, поредната доза кашлица, о как наистина мразеше всичко това, а след това и повръщането.. всяка сутрин.
Но тя премахваше болната кръв нали така? А уж вливките внасяха в тялото й чиста, но защо не се подобряваше? Да беше рано за по - добре. Поне тя се отешаваше по този начин.
Излезна от банята и се облече, още не бе прибрала дрехите си, но като се прибереше щеше да ги подреди.
Излезна от къщата и се качи в първото такси към болницата...а когато се върнеше, дано резултатите в плика да бяха по - добри от последните.

Мадлен излезна от болницата. Бяха я забавили доста дълго, защото се бе почувствала прекалено отпаднала, че да върви.
Качвайки се в таксито се надяваше, Чарлс все още да спи и да не е намерил пощата.
Когато таксито спря пред къщата. Мадлен въздъхна виждайки, че пощата я нямаше.
И изтръпна при мисълта, че може би той вече знаеше. Но някак си се надяваше, че може би още не беше дошла.
Пое си глътка въздух и продължи напред , плахо влезна през вратата, но в къщата бе някак тихо.
Може би той наистина все още спеше.
Сега щеше да направи кафе, и да иде в стаята, за да го събуди. Остави якето си на закачалката, и някак бавно тръгна на там, а това което видя я накара да замръзне.
Той знаеше. Просто в този момент, тя не знаеше какво да направи или какво да каже, но предчувстваше, че той знаеше.
-Чарлс, какво си направил? - попита тя, плахо като видя отворения плик на масата, а останалата част сгъната на топка на земята...

Мадлен все още седеше като замръзнала, гледаше го.
Не тя наистина не можеше да поръдне в момента.
-Аз не можех...първоначално теб все те нямаше, или спеше или пък имаше работа.. А след това.. след това просто нямах смелост да ти кажа. Или по - скоро не знаех как. И така времето започна да си минава, съжалявам че научи така. Просто мислех да ти кажа днес, но ти вече си разбрал.. - тя преглътна, наблюдавайки го, а не искаше да става така.
Нито искаше да е болна, нито искаше той да страда от това, а може би именно за това, не му бе казала..
-Не исках да страдаш..- прошепна тихичко, като подпря дупето си на масата и започна да си кърши пръстите.
Но не се чувстваш никак добре, все още се чувстваше прекалено отпаднала, за каквото й да е било.
А отражението й в кристалния прозорец на шкафа, ясно показваше колко бледа бе днес.
Мразеше всичко това, мразеше че го боли, мразеше че е болна, и че не може да направи нищо по въпроса освен да се надява. Да се надява, че дори малко вероятно тя щеше да се оправи.

Мадлен се отпусна в ръцете му, всичко което в момента той изпитаваше в момента, може би точно това беше причината да не му кажеше.
Подпря главата си на рамото му и притвори очите си.
- Не знам, всеки ден се моля това да се случа, а шансовете сякаш падат все по надолу и по надолу. И вече се уморявам да се боря... Вливанията ме изтощават толкова много, сякаш изцеждат живота ми вместо да ми го дават. - прошпна тя, като се сгуши в него.
А сега след като той знаеше, се чувстваше още по нещастна, защото сега и той щеше да страда с нея.
Можеше просто да го остави и да се прави че живота й е прекрасен, и просто той да не знае, че е изчезнала от света.
- Обещай ми, че ако... че ако се влошат нещата ще ме оставиш. Не искам да страдаш повече, просто ако не се оправя искам да ме оставиш и да си продължиш живота без да мислиш, за мен! - каза му тя с нотка на болка в гласа си, като преглътна тежко и затвори очите си, защото самата нея я заболя от тези думи, даже се почуди как ги изрече.

Мад въздъхна. Да заедно, щеше да се бори заради него, колкото й слаба да се чувстваше с всеки изминал ден, тя щеше да се бори, защото той го искаше.
Преглътна и въздъхна уморено, а след това просто се сгуши в ръцете му. Тя щеше ли да успее да живее докато той дишаше? Щеше ли да успее дори сега? Щеше ли наистина да се оправи и всичко това след време да им се струва като един кошмар.
А знаеше, че ще става все по зле, знаеше че ще отслабва все повече. Свали ръкава на блузата си, не искаше да гледа раните там, но болката на местото не можеше да не забелязва. И това й напомняше всеки един момент, всяка една минута, че тя наистина беше болна.
Отдръпна се и го погледна
-Колко зле бяха резултатите? - попита го въпреки, че не й се искаше да й казва, тя трябваше да знае. Искаше да знае на къде отиват нещата и дали има капка подобрение, или всичко това беше безсмислено.
Стана й леко замаяно и се подпря на масата като отвори чантата си и извади онези гадни и горчиви хапчета, като изпи едно дори не си направи труда да го консумира с вода.
И погледна към него, чакайки да чуе най - лошото

Мад го погледна, само от начина по който я погледна и от думите му можеше да разбере, че нещата не се оправяха и не ставаха по - добре.
А напротив влошаваха се още повече , а тя го знаеше дори да не го признаваше.
Докато той се оправяше в стаята поредната доза кашлица се изплъзна от устните й, а след като дръпна ръката си от нея, видя онази кръв, която оставяше метален и адски неприятен вкус в устата й..
Отиде до мивката и изми ръката си, а след това лицето си.
Боже не искаше да го подлага на това, всичко беше прекалено объркано.
Тя самата не издържаше като виждаше кръвта си, ами той? Докато виждаше болката й.
Въздъхна и в момента, в който се обърна го видя.
Не искаше всичко това да се случва пред очите му. Въздъхна и поклати глава. Не трябваше не бе редно да го оставя да гледа всичко това...
-Аз съжалявам - каза му тя, като избърса водата от устните си и си пое въздух..
Беше много бърз, а тя все още не бе сигурна, че искаше той да е замесен в лечението й, и че иска да става свидетел. Но той нямаше да й позволи, нямаше да я остави...
Приближи се до него и докосна леко и ефирно устните му.
-Обичам те - прошепна срещу тях.