Nora North

||Lucy Griffiths"|| Unknown|| Vampire || Nora North

Тишина. Проточи се толкова дълго, че госпожицата забрави за насъбралите се хора, които натрапчиво продължаваха да обхождат финото й лице с поглед. Всеки един от тях виждаше тъгата в големите й сини очи, но това разбира се не ги интересуваше толкова.. Искаха да я разпънат на кръст, да изкопчат всякаква информация от нея само, за да се забавляват, за да я наричат "Убийца !".
- Госпожице Флорекс,  отговорете на въпроса ! - строгият монотонен глас на ниската, пълничка жена прониза тишината. Всяко едно човешко същество в залата потръпна от внезапната уплаха, но уви обвиняемата не помръдна. Тя отмести измореният си поглед от ситните дъждовни капки, които се стичаха една след друга по мръсния прозорец и разсеяно погледна по посока на гласа..
- Бихте ли повторили, моля.. - прошепна едва чуто. Гласът й бе променен, натежал. Упорито се бореше да го изтъни, просто да го извиси с няколко октави, за да може господин съдията да чуе нелепата й защита. Уви, нямаше успех. Буцата в гърлото й така се бе вкопчила в идеята да й попречи, че бе едва ли не невъзможно да проговори нормално.
- Познавахте ли жертвата ? - процеди през зъби дребната адвокатка. Ах, безразличието на госпожица Лея така я влудяваше ! А факта, че не разбираше на какво се дължи допълнително подхранваше отрицателните й емоции..
- Да. - въздъхна изтощено, сякаш отговаряше на този въпрос за десетен хиляден път.
- Вие и господинабяхте ли близки ? - поредният познат до болка въпрос. Лея също започваше да се ядосва, а това не бе в нейна полза точно сега.. Впи поглед в арогантната усмивка на адвокатката и замислено присви устни. Искаше й се да излъже, за да получи разнообразието, за което копнееше от няколко месеца насам.
- Да. - измънка разсеяно. - Имахме връзка, госпожо.


/Спомен/


Мрак. Силните дъждовни капки, разбиващи се в земята, се сливаха с горещите й сълзи. Гледаше го. Бе в ръцете й, неподвижен и студен.
- Събуди се ! - прошепна умолително, но думите й се загубиха глухи и нечути от никого. Част от нея умря в онзи ден. Сърцето й бе разбито на милиони парченца.. необратимо. Прегърна го. - Не ме оставяй. Ние се заклехме, помниш ли ? Винаги заедно... - продума през хлиповете си. Болката бе изгаряща, убиваща. Протегна треперещата си ръка и извади от пазвата си мъничък прозрачен медальон, в който бе поставен крехък розов цвят.
- Виждаш ли ? - усмихна се тъжно . - Пазя го вече толкова време.. Ще те пазя в сърцето си, като изпълня обещанието си.. за теб. - прошепна, а ситните сълзи отново покапаха по бледото му и безжизнено лице. Вече беше свършило, той си бе отишъл като блед спомен. - Обичам те .. - каза тихо. Беше както той го искаше, безгрижно и невинно. - Сбогом . - измънка с треперещ глас и внимателно целуна устните му... Тогава видя и светлините.

/Край/