Преди месец

Любимото място и чаша скъпо малцово уиски винаги можеха да ми доставят удоволствие независимо, че беше средата на седмицата и на другия ден ме очакваше важна среща с нов клиент. И въпреки това, този факт нямаше как да ме притесни, защото нали сам си бях шеф, нямаше кой да ми се кара на сутринта, че не съм се появил на срещата.
Предпочитах да прекарвам вечерите си в близки бар, където можех да се похваля с цялото внимание на персонала. Седях на бара, пиейки от скъпото уиски, когато на стола до мен се настани красива брюнетка с плътни, алени устни. Разбира се мъжките ми инстинкти веднага заработиха.
- Аз черпя- намигнах на бармана, който вземаше поръчката й и после с широка усмивка се обърнах към нея. Тя явно не разбра какво направих, защото не каза нищо, а обикновено повечето жени проявяват възражения в началото, но въпреки това после се предават.
Огледах я внимателно. По лицето й се четеше недоволство, гняв.. всъщност имаше доста объркано изражение, но въпреки това беше много красива. Лицето й ми беше познато. Бях сигурен, че съм я виждал някъде преди.
- Извинявай не се ли познаваме от някъде?- заговорих я аз.

- Благодаря ти. Имам и други, ако искаш може да ги видиш- отвърнах й с закачлив тон, прие което видях как леко се изчерви, което пък от своя страна предизвика у мен появата на едновременно хитра и задоволителна усмивка.
- И не, не позна. Не си "следващата ми жертва". Първата си- продължих със закачките, докато се опитвах да се сетя от където това лице ми е толкова познато. Направих кратка пауза, докато отпивах поредната глътка уиски, с която пресуших чашата. Поръчах си ново.
- Ти имаш хубави очи- отвърнах на комплимента й и продължих да се вглеждам в големите й синьо- сиви очи като се опитвах да не обръщам внимание на деколтето по надолу от врата й.
- Е, хубавице защо си дошла сама на място като това?- независимо от това, че клуба разполагаше с стриктна охрана и мъже, приличащи гардероби за едно красиво, самотно момиче, което и да било място, подобно на това, би могло да се окаже опасно.
И въпреки че виждах незаинтересоваността на брюнетка спрямо мен в красивите й очи продължих да я заговарям. Нямаше да се откажа лесно.

"Хмм, май започнах да ти ставам интересен", помислих си аз след като тъмнокоската се разприказва, след което видях, че питието й се е свършило и веднага повиках бармана.
- Питие за дамата- казах му аз и бързо го отпратих, все пак компанията от дясната ми страна беше по- приятна и по- красива от тази на бармана. Върнах погледа си на нея.
- И кой така ти заповядва колко прилична трябва да бъдеш?- попитах я с любопитство- Не си ли вече голяма, за да ти казват какво да правиш?! Или.. о, не!- на лицето ми се появи глупава физиономия.
- Моля те, не ми казвай, че си непълнолетна и някак си се промъкнала тук, защото ако е така нали знаеш, че ще ме съдят за това?- пошегувах се с нея, но на лицето ми все още седеше глупавата стресирана физиономия, която уж изразяваше страх.
- Моля те, кажи ми, че не е така- и широка усмивка заигра по лицето ми.

- Ох, успокои ме- въздъхнах тежко, правейки се на много облекчен като разбира се вложих малко повече старание, при което малката сценка, която разиграх излезе прекалена.
"От глупавият кръжок по актьорско майсторство, на който ходех насила като малък, е", помислих си аз и честно казано леко съжалих, че преиграх чак толкова много, но въпреки това бях сигурен, че започвах да ставам все по интересен на красавицата до мен.
- Името ми е Макс- намигнах й, след което отпих продължителна глътка от напитката си- И моля те не прехапвай така устни, защото ще започна да си мисля разни неща- предупредих я с лукава усмивка изписана на лицето ми. Усмивка, която май се беше запечатила там от доста дълго време и, която се разширяваше с всяка минута, прекарана в компанията на красивата непозната.
- Ами ти как се казваш? Или предпочиташ да те наричам "Благоприличната"?- пошегувах се още веднъж- Но ако е така по- добре си наметни нещо отгоре- огледах я този път цялата, от горе до долу. Нямаше как да не забележа перфектните извивки на тялото й.

Докоснах нежната й кожа с грубите си ръце, а после като истински кавалер целунах леко ръката й. Жест, който сигурно я изненада. После я погледнах, усещайки как устните ми продължават да се разширяват в крива усмивка. Сигурно изглеждах като пълен глупак.
Разсмях се на реакцията й по повод думите ми за това как да я наричам, а след това претеглих наум името й - Ивон. Хубаво име беше това. Усмихнах се този път повече на себе си, от колкото на нея и отвърнах да въпроса й.
- Често идвам тук- преглътнах уискито и си поех дъх- Харесва ми обстановката, хората.. освен това мога да се похваля с вниманието на голяма част от страна на персонала, особено на женската част- подхвърлих й аз и отново се усмихнах лукаво.
- Ами ти след като си се държала толкова прилично сигурно за пръв път идваш тук?- исках леко да я подразня и реших, че това може да свърши работа, след което се обърнах към бармана и й поръчах още едно питие, защото видях празната й чаша и начинът, по който я завъртя. Направо си просеше още една почерпка.

Изгледах я с очакване, със затаен дъх да каже нещо, с което набързо да ме сложи на място и да ме откаже от глупавите ми закачки, но уви не точно това се случи.
- Охо, май на някой алкохолът не му действа много добре- изгледах я с широка усмивка и после погледнах в посоката, в която гледаше тя.
Другите хора в бара, който се забавляваха, танцуваха и си разменяха шеги.
- Е, има хора, за които това място е като Страната на чудесата- обърнах се отново към нея и й намигнах- Като например онзи човек ей там- кимнах леко с глава към един почти заспал мъж на около десетина крачки от нас- Сега вече сигурно пътува към Огледалният свят- засмях се леко, отпих от уискито си и видях как и тя се усмихва. Нямаше как да не забележа красивата и усмивка. Помислих си да й го кажа, но вместо това идиотизмът ми надви и спуснах поредната глупава шега.
- Виж, ако и с теб се случи така поне ще има кой да те върна обратно в света на Пепеляшка, където да можеш да се върнеш към обичайната си роля на добро момиче, каквото всъщност според мен не си- погледнах към нея като исках да видя изражението й- Дори се обзалагам, че само се правиш, а всъщност си едно наистина много, много лошо момиче- намигнах й леко и отново отпих от уискито си.

- Дано не се наложи да бъркам в нея- отвърнах й със спокоен глас- Все пак са ме учили, че не е прилично да пипам в женските чанти. И освен това, ако искаш да ме видиш поне още един път, моля тя, не го прави- погледнах я с жална физиономия, а после се засмях- А съм сигурен, че ще искаш- намигнах й леко.
Пресегнах се зад бара и взех една салфетка от голямата купчинка. Написах номера си набързо с големи и криви цифри върху нея и я плъзнах бавно по повърхността на бара към Ивон.
- Мисля че не се правеше точно така. Май си обърнахме ролите, но не съм сигурен дали по- късно ще си в състояние да ми дадеш твоят номер и за да се подсигуря, ето- тупнах леко салфетка- О, извинявай забравих да си напиша името- дръпнах набързо салфетка, а под номера с големи букви написах: пича от бара.
- Ето така вече е по- добре.

Наблюдавах я как отпива доста сериозни глътки от водката, което от опит знаех, че нямаше да доведе до нищо добро. Освен това това беше трета или четвъртата й чаша, за което да си призная аз бях виновен, но все пак не исках да ми тежи после нещо по- сериозна на съвестта, затова реших да предприема нещо.
- Хайде ставай- казах й аз и вече стоях изправен до нея- Мисля, че имаш нужда от малко чист въздух- хванах я с големите си ръце нежно за ръката и я изчаках, докато стане от стола и тръгне.
- Все пак не искам да те напивам до несвяст- казах й, докато се отдалечавахме от бара. В едната си ръка държах нейната, а в другата чантата и якето й.
- Ето облечи се- казах й, когато излязохме пред бара и усетих студения полъх на вятъра- А сега нека се поразходим- тръгнах, все още държейки я за ръката.

пп; нямах време и достъп до компютъра, сори за забавянето.