Преди месец, Париж

Красивия Париж, с клишираните въздишки за любовта. Естествено, че Френската столица бе свързан само с мода и любов, но имаше далеч по-интересни занимания в град като този. Като например частните партита, които се състояха на върха на небостъргачите, в луксозни хотели с изглед към Айфеловата кула.
Крисчън подаде ръка на жената от лимузината и се запътиха към рецепцията. За огромен хотел като този, бе необичайно претъпкано с богати чичковци, които се бяха откъснали от съпругите си, само и само да прекарат няколко дни с двадесет годишните си любовници.
Пиколото пое куфарите им и се качиха в асансьора. Бяха настанети в един от президенстките апартаменти, на деветия етаж. Крис подаде бакшиш на момчето, което остави багажа им в стаята и тактично се изнесе.
-Имаме достатъчно време да си отпочинем. - намигна на Алис и се приближи до френския прозорец, който всъщност обхващаше няколко стени.
Айфеловата кула беше почти пред самия хотел и Морисън се подсмихна. Ето заради тези гледки обичаше парите си. Обърна се към жената, която изкарваше дрехите от куфара си и се запъти към кухнята. Имаше нужда от силна доза кафе, тази промяна в часовата зона, често объркваше организма му и изпитваше странно главоболие. Не му се отразяваха добре тези през океански пътувания. Първите два дни винаги се чувстваше като парцал.
-Алис, искаш ли кафе? - подвикна през рамо, докато палеше цигара.
Нямаше да издържи до вечерното парти със сигурност и сега трябваше да се налива с кофеин. Госпожицата явно не го чу, защото не му отговори и Крисчън се върна към хола. От устните му се изплъзна едно "уоу", когато видя идеално оформеното й дупе. Беше се надвесила над лаптопа и разкриваше перфектна гледка към задните си части. Крис се зачуди дали досега бе обръщал внимание колко добре й стояха костюмите.
Прокашля се, когато тя се обърна и вдигна леко чашата си нагоре.
-Попитах дали искаш кафе?

Крисчън повдигна леко вежда и се усмихна. Алис, Алис. Както винаги непредвидима. Може би точно това му бе харесало в нея, точно онази черта, която успяваше да го изненада абсолютно всеки път. Беше й доверил всичките си акции, документи и достъп до информация. Имаше й повече доверие отколкото на самия себе си.
Върна се в кухнята и натисна копчето за двойно експресо. Докато го чакаше, отвори списанието, което бяха взели на летището. Френски, френски. Нищо не му разбираше, но за сметка на това гледаше умно към снимките. Беше от онези тип списания, които жълтото беше повече от обикновено. Беше осеяно със снимки на известни личности, кой пиян, кой арестуван .. нищо по вкуса на господин Морисън. Попадна и на статията за именно тази вечеря, на която трябваше да присъства. Само дето така и не разбра каква клюка бяха измислили и по неин адрес. Метна списанието настрани и взе чашата с кафе, заедно с кутията цигари. Върна се в хола и .. отново онова дупе. Как да се сдържа, когато имаше толкова изкушение и грях в тази жена? Пое си въздух и се приближи, поглеждайки към монитора. Отпи от кафето и присви леко вежди. Разходи, само разходи.
-Алис. - погледна я многозначително и притвори леко лаптопа - Дошли сме малко на почивка, защо не оставиш това и .. ами просто .. наслади се.
Махна към прозореца и й намигна. Приближи се към дивана и се отпусна на него, затваряйки очи. Това главоболие наистина му лазеше по нервите. Ако погълнеше още един аналгин, със сигурност щеше да се натрови.
-Имаш ли някакви идеи за вечерта, освен .. - завъртя демонстративно очи и отново я погледна- Че трябва да присъстваме на тази вечеря?

Алис поклати глава, да наистина бяха дошли на почивка, но пръстите я сърбяха като не знаеше какво се случваше и къде и как отиват парите му, а още повече за какво се харчат и къде мамка ми понякога изчезваха безследно.
Но щом, той казва щеше да спре. Алис се обърна към него поглеждайки го, и свали сакото си, като го заметна леко на стола, който в крайна сметка не бе използвала и се приближи към него.
През целия ден го болеше главата можеше да го види само в светещия и разконцентриран поглед, който имаше..
Застана зад него, като ръцете й минаха леко през раменете му и погалиха нежно гърдите му през сатенения плат на ризата му.. и се върнаха обратно към рамената.
- Мисля си, че имаш нужда от почивка и от масаж? - сподели му тя, като ръцете й започнаха леко да масажират раменете му, а очите й шареха из гледката която се разкриваше пред тях..
Да почивка и той и тя, нали именно за това бяха дошли, заради вечерята, а след това за да си починат.
Въпреки, че уж беше работна почивка.. Но едва ли щеше да остане такава..
Ако някой знаеше какво се случва... да добре.. Продължи да се заглежда в айфеловата кула, която светеше прекрасно в свечеряващия се час.. Да ставаше все по тъмно, а колкото по тъмно ставаше толкова повече светеха светлините на града, а това я караше да се усмихва винаги я бяха успокоявали такива гледки.
Бяха някак романтични, и да....
- Мисля, си че винаги можем да измислим някакви планове, освен ако ти вече не си ги измисли? - попита го повдигайки веждата си, но ръцете й все така нежно масажираха обхождайки рамената му и тила му

Крисчън я проследи с поглед и когато застана зад нег и докосна тялото му, леки тръпки се разнесоха по гърба му. Почти беше готов да измърка от блаженството, което изпитваше, но само притвори леко очи. Знаеше как да го накара да се отпусне, само с едно единствено докосване.
-Идеи колкото искаш. -подсмихна се тихо и отпи от кафето си, все така със затворени очи- Зависи коя ще бъде реализирана.
Постоя неподвижно още няколко секунди и в крайна сметка не издържа. Хвана ръцете й и я дръпна към себе си, така че се оказа в скута му. Вгледа се в очите й и миг по-късно впи устни в нейните. От онези, главозамайващи целувки, които ти отнемат от съзнанието всеки път. И сега не правеше изключение. Крисчън я придърпа към себе си, увивайки ръце през крехката й талия. Добре беше му простено нали? Та тази жена го съблазняваше постоянно, а сега когато бяха толкова далеч от Бевърли, сякаш всяка негова задръжка беше останала отвъд океана.
Точно когато я придърпа към себе си още по-плътно и пръстите започнаха да шарят по гърба й, се отдръпна. Избързваха, прекалено много избързваха. Крисчън не беше от хората, които си даваха сметка за това, защото гледаше просто да прави секс и никога повече да не се обади. Но с Алис беше различно, нямаше как още сега да я изчука и да продължи с обикновеното държание. След секс всичко се променяше.
-Да отменим забавата за след кучната вечеря? - изниза се от дивана бавно и влезе в своята стая.
Съблече ризата и въздъхна, мяткайки я на леглото. Навън вече бе почти тъмно и от прозореца се разкриваше невероятната гледка на зимния нощен Париж. Крисчън съблече и останалите дрехи от тялото и влезе в банята. Остави водата приятно да се стича по тялото му, оставяйки горещи следи след себе си. Чувстваше се превъзходно под горещата струя, но се налагаше да побърза.
Излезе и уви кърпа около кръста си. Извади един от новите си костюми и го остави на голямото легло. Беше идеално изгладен, точно както бе поръчал. Черните костюми винаги му бяха били любими. Подсуши косата си и след двадесет минути бе готов. Пристегна черната вратовръзка върху тъмно червената риза и излезе от стаята.
-Алис, аз съм готов. - почука на вратата й и оправи ръкавите си.

Крисчън тъкмо прибираше телефона си, когато Алис излизи от стаята. Отново онова тихо "уоу" се изплъзна измежду устните му. Както винаги изглеждаше перфектно, точно като мед за мъжкото око.
Преглътна бавно и й се усмихна. Шофьорът сигурно вече ги чакаше и Крис предложи ръката си.
Излязоха от хотела и се качиха в голямата черна лимузина. Сигурно пътуването до самия ресторант би било по-интересно, от колкото вечерята. Отново щяха да се обсъждат акции, кой как контролира парите си и високите месечни доходи. Морисън беше един от много малкото мъже, успяли да ръководят свой бизнес на тези години. Масово останалите бяха над четиридесет с доста дълъг стаж като обикновен работник.
Ресторанта не се намираше далеч от хотела и след няколко минути лимузината спря. Един от охраните на ресторанта отвори вратата им и мазно се усмихна. Крисчън му кимна и подаде ръка на дамата си.
-Приготви се психически.-прошепна й и се засмя- Влизаме в леговището на змиите.
Тя го погледна, а той отново се засмя. В интерес на истината, беше до болка прав. Знаеше какво се случва на такива вечери, всички тези магнати с префърцунените си съпруги. Лицата им бяха опънати от постояния ботокс, който си правеха и не спираха да сплетничат зад гърба една на друга.
Отвориха им вратата на ресторанта, където повечето вече бяха там. Крис си лепна изкуствената усмивка и поздравяваше всеки, който го спреше. Обстановката наистина беше много красива, но от гледна точка на това, че бе прекалено претъпкано, мигрената на Крисчън се засилваше още повече.
-Предлагам да си поговорим няколко минути с домакиня и тактично да се изнесем. - прошепна на Алис и врътна демонстративно очи.
Приближиха се към бармана и той поръча две двойни уискита. Знаеше, че и тя се нуждае от нещо силно. Пое чашите и подаде едната на дамата си. Отпи от своята и огледа присъстващите. Виждаше много познати лица, но имаше и доста нови, или както ги наричахя "новобогаташи". Личеше си по това колко бяха развълнувани, че са тук.
-А плана ни за вечерта е.. ? - усмихна се многозначително Крис и за миг се вгледа в Алис.

-Да, права си. - подсмихна се Крисчън и погледна към семейството, което организираше всичко това.
Мъж и жена на средна възраст, цял живот бяха презадоволени.. дъщеря "елитна" проститутка и син на път да се превърне в дилър. Защо богатите винаги си изпускаха децата по този начин? Разбира се, те в тяхните очи бяха невинни деца и изобщо не предполагаха какви ги вършат по принцип.
Морисън си пое въздух. Трябваше отново да лепне изкуствената си усмивка и да се преструва, че наистина се радва да присъства на лъскавата им вечеря.
-Господин и госпожо Браян. - приближи се и кимна леко, поемайки ръката на госпожата и докосвайки я леко с устните си - Много се радвам да ви видя отново.
Поздравиха и него и Алис. Нямаше как да я забравят, никой не можеше да забрави тях двамата. С чара си умееха да впечатляват хората около себе си.
Поговориха десетина минути, в които минути Крисчън трябваше да впрегне цялата си енергия в това да не избухне. Понякога търпението му беше като струна на цигулка, изпъната докрай и ако някой започнеше да я опъва .. ставаше страшно.
-За съжаление, ще трябва да тръгваме. - ъгълчетата му се извиха леко в усмивка и сложи ръка на талията на Алис - Имаме още доста задължения, които трябва да свършим, а времето си лети.
-Жалко, значи няма да останете за вечеря. - кимна разбираемо жената и ги изпрати до изхода.
-Ще се видим скоро отново. - докосна отново ръката й Крисчън и се обърна към Алис, шепнейки тихо - Да се махаме преди да са се сетили още нещо.