Beverly Hills
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» there will never be a reason why I will surrender to your advice.
Съб Окт 12, 2013 9:49 am by ace,

» johanna wagner.
Чет Окт 10, 2013 7:32 pm by Johanna Wagner.

» Nora North
Чет Окт 10, 2013 3:45 pm by .zoey ▲

» Търся си другарче за GIF рп.
Чет Окт 10, 2013 7:58 am by Sheila McGrey

»  Sheila McGrey
Сря Окт 09, 2013 6:22 pm by Lexyanne.

» Запазване на лик.
Сря Окт 09, 2013 8:40 am by ;sophie

» .Lana North
Вто Окт 08, 2013 7:21 pm by .zoey ▲

» За какво си мислят момчета?
Вто Окт 08, 2013 5:46 pm by .zoey ▲

» Кой потребител от предишните два?
Вто Окт 08, 2013 5:46 pm by .zoey ▲

Staff

.zoey ▲
administrator

melanie ♣
administrator

Laxyanne.
moderator

;sophie
moderator

Johanna.
moderator
Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 26, на Нед Яну 27, 2013 9:57 pm

Veronica.

Go down

Veronica.

Писане by Veronica ♥ on Вто Яну 29, 2013 10:09 pm


FC: Candice Swanepoel.
Досие :

Име : Вероникa Самюел Скот
Години : 19
Народност : Американка
Местожителство : Уест Хилс
Цвят на очите : Сини
Цвят на косата : Светла
Височина : 167 см
Криминално досие : Съдена за убийството на Лукас Нортман ; Задържана за неправомерно употребяване на спиртни напитки и използване на нецензуриран език пред служител на закона ; Задържана за продажба на наркотици.

Бележка от психолог /д-р Алекксандър Нортман / : Госпожица Вероника Скот не е опасна за околните по никакъв начин. Няма психически отклонения, но е твърде своенравна за деветнадесет годишно момиче. Забелязва се пълно безразличие към всякаква власт.



Тишина. Проточи се толкова дълго, че госпожицата забрави за насъбралите се хора, които натрапчиво продължаваха да обхождат финото й лице с поглед. Всеки един от тях виждаше тъгата в големите й сини очи, но това разбира се не ги интересуваше толкова.. Искаха да я разпънат на кръст, да изкопчат всякаква информация от нея само, за да се забавляват, за да я наричат "Убийца !".
- Госпожице Скот, отговорете на въпроса ! - строгият монотонен глас на ниската, пълничка жена прониза тишината. Всяко едно човешко същество в залата потръпна от внезапната уплаха, но уви обвиняемата не помръдна. Тя отмести измореният си поглед от ситните дъждовни капки, които се стичаха една след друга по мръсния прозорец и разсеяно погледна по посока на гласа..
- Бихте ли повторили, моля.. - прошепна едва чуто. Гласът й бе променен, натежал. Упорито се бореше да го изтъни, просто да го извиси с няколко октави, за да може господин съдията да чуе нелепата й защита. Уви, нямаше успех. Буцата в гърлото й така се бе вкопчила в идеята да й попречи, че бе едва ли не невъзможно да проговори нормално.
- Познавахте ли жертвата - Лукас Нортман ? - процеди през зъби дребната адвокатка. Ах, безразличието на госпожица Скот така я влудяваше ! А факта, че не разбираше на какво се дължи допълнително подхранваше отрицателните й емоции..
- Да. - въздъхна изтощено, сякаш отговаряше на този въпрос за десетен хиляден път.
- Вие и господин Нортман бяхте ли близки ? - поредният познат до болка въпрос. Вероника също започваше да се ядосва, а това не бе в нейна полза точно сега.. Впи поглед в арогантната усмивка на адвокатката и замислено присви устни. Искаше й се да излъже, за да получи разнообразието, за което копнееше от няколко месеца насам.
- Да. - измънка разсеяно. - Имахме връзка, госпожо.

***

/Спомен/

Мрак. Силните дъждовни капки, разбиващи се в земята, се сливаха с горещите й сълзи. Гледаше го. Бе в ръцете й, неподвижен и студен.
- Събуди се ! - прошепна умолително, но думите й се загубиха глухи и нечути от никого. Част от нея умря в онзи ден. Сърцето й бе разбито на милиони парченца.. необратимо. Прегърна го. - Не ме оставяй. Ние се заклехме, помниш ли ? Винаги заедно... - продума през хлиповете си. Болката бе изгаряща, убиваща. Протегна треперещата си ръка и извади от пазвата си мъничък прозрачен медальон, в който бе поставен крехък розов цвят.
- Виждаш ли ? - усмихна се тъжно . - Пазя го вече толкова време.. Ще те пазя в сърцето си, като изпълня обещанието си.. за теб. - прошепна, а ситните сълзи отново покапаха по бледото му и безжизнено лице. Вече беше свършило, той си бе отишъл като блед спомен. - Обичам те .. - каза тихо. Беше както той го искаше, безгрижно и невинно. - Сбогом . - измънка с треперещ глас и внимателно целуна устните му... Тогава видя и светлините.

/Край/

***

- Не разбирам.. - каза тихо, невинно. Наистина не разбираше. Логиката им бе погрешна.
- Не се отклонявайте от темата, госпожице Скот ! - скастри я адвокатката, но съдията.. Той й направи знак да замълчи. Искаше поне веднъж да се докосне до мислите на обвиняемата, която бе така загадъчна в съдебната зала. Сякаш нарочно се опитваше да стовари вината върху себе си..
- Не разбирам.. - повтори още по - тихичко.. Очите й се наляха със сълзи, а буцата в гърлото й сякаш се уголеми двойно.. - Защо го правите ? Задавате едни и същи въпроси, обвинявате ме в убийство.. Убийството на скъп за мен човек. Разпъвате ме на кръст без да осъзнавате колко грешите, по дяволите.. - думите й бяха преминали в бурни хлипове..

●●●●●

- Моля седнете, Вероника. - ясният гърлен глас на тъмнокосият мъж изкара госпожицата от транса й. Приликата им бе удивителна. Та тя дори не подозираше, че братята Нортман си приличаха толкова много.. Не бе виждала тъмнокосият от години.
Господинът нетърпеливо направи жест с ръка към кожения диван. В очите му се четеше вълнението, което Лукас изпитваше всеки път щом зърнеше любимата си. Но уви ! Него вече го нямаше, а мис Скот продължаваше да изживява своята агония покрай убийството му.
- Нима ще ми говориш така, Александър ? - попита дръзко, настанявайки се на удобния диван с цялата си наглост. - Нима не се познаваме още от деца едва ли не ? - продължи възмутено..
- Разкажете ми за детството си.. - настоя напълно игнорирайки въпроса й. Подготви тетрадката си и четливо изписа името й , подчертавайки го с две дебели линии. Миг по - късно погледна Вероник, която раздразнено подбелваше очи.
- Имах щастливо детство до шест годишна възраст, господин Нортман.. - потръпна при споменаването на фамилното му име.
- Какво се случи след това ? - въпросът му бе безсмислен. Той също бе изживял голяма загуба по онова време.
- Най - добрият ни приятел почина.. Нима не помните ? Всички се променихме от тогава. - подсмихна се арогантно.. Покрай цялата тази шумотевица с убийството, Вероника се бе превърнала в безчувствена парцалена кукла.. Играеше театър отлично прикривайки лесно ранимите си чувства.

/Спомен Втори/

Миризмата на болничното отделение нахлу в малкото съзнание на госпожица Скот.. Тя пристъпи напред с малките си боди крачета оставяйки мокри следи по черните плочки.. Все още не осъзнаваше какво всъщност се случва, вероятно нямаше и да разбере докато не се случеше или поне докато Сами не й кажеше.. Сами !? Той мразеше да го нарича така и въпреки това всеки път й прощаваше с ведра усмивка.. Тя бе малкото му Слънчице и как не ! Беше перфектна, до колкото можеше да бъде един човек.. Бяха заедно от пеленачета едва ли не, а сега беше време да се разделят.. Завинаги !
- Хей, Ви.. - прошепна нежно момченцето протягайки изнемощелите си ръчички към русите й коси. Сините й очи се разшириха, а краченцата й зашариха по - бързо по пода.. Приближи се и с блажена усмивка му позволи да докосне коприненото й оръжие.. Ах, колко го обожаваше само ! Как изобщо щеше да понесе мисълта, че няма да го види никога повече след като вече всичко ще е свършено !? Оу, тя съвсем не бе толкова глупава и почти разбираше какво всъщност се случва, но почти не беше напълно !
- Хайде ! Трябва да поспиш.. - измърмори с онзи френски акцент, който притежаваше по наследство.. - Уморен си, Сами.. - прошепна и нежно погали личицето му, преди стреснато да запуши устните си с две ръчички.. Бе забравила че не трябва да го нарича така..
Тишина.. Проточваше се толкова дълго, докато тя упорито стискаше студената му ръка.. Бе заспала върху неудобният дървен стол, въртейки се неспокойно, но така и не пусна ръката му ! Той я бе помолил да стои с него до края без да пророни и една сълза..Малката й невинна душица се разяждаше отвътре.. Тя не успя да спази обещанието си, бе плака през цялото време ! Нежното й личице бе измокрено и изнемощяло. Сънуваше последната им игра в парка чак до сутринта. Усмихваше се детински на без да осъзнава реалността, която щеше да я връхлети много скоро !

/Край/
avatar
Veronica ♥

Брой мнения : 4
Точки : 6
Reputation : 0
Join date : 29.01.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Veronica.

Писане by .zoey ▲ on Сря Яну 30, 2013 6:15 am

Одобрена ! Добре дошла !

_________________________

the reason I love you is you
----------------I like your smile I like your vibe I like your style But that's not why I love you And I like the way You're such a star But that's not why I love you Do you feel me? Do you feel what I feel, too? Do you need me? Do you need me? You're so beautiful But that's not why I love you I'm not sure you





avatar
.zoey ▲
Admin

Брой мнения : 388
Точки : 569
Reputation : 0
Join date : 11.01.2013

Вижте профила на потребителя http://beverly-hills.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите