Place for s...Hmm...What did i say?

Мадлен не се опита да направи каквото й да било.
Взе ключовете от земята и колкото й да й беше болно, тя не се обърна за да погледне към него.
Не именно, нямаше да му позволи да си играе повече с нея. Не. писна й всичко това.
Тя не искаше лъжи и болка, не ... Ако поне й даваше нещо щеше да го търпи, а той какво й даваше секс, секс и пак секс...
Да...нищо ново, или различно.
Мад спря такси и се качи в него, нямаше да си позволи грам чувства към него повече.каквото й да ставаше нямаше да го направи.
Никога повече...
Слезна пред дома му и влезна вътре, красотата на тази къща щеше да й липсва, но можеше да го преглътне, повече не й пукаше и нямаше да й пука..
-Да имам чувства, към него ли? Не никога повече. - говореше си тя сама качвайки се по стълбите.
"Да, ама ти го обичаш" каза едно гласче в главта й.
"Да, ама бях до тук"
"Мислиш ли си ?"
"Да, той ще е мъртав за мен" - колоко смислено ставаше, говореше си сама със себе си, и в главата и извън нея, качи се по стълбите и влезна в стаята му, като не искаше да оглежда какво може да намери, за това взе един сак и започна да си събира багажа.

Мадлен преглътна когато усети присъствието му.
Нямаше просто нямаше да се предаде, той не заслужаваше нищо от това, кое Мадлен се опитваше да му даде.
Не. И никога нямаше да й даде сигурно нищо по - различно от секс.
Но вижте Мадлен, му беше ядосана, не я разбирайте погрешно, тя изпитваше силни чувства към Чарлс, но не искаше да я боли.
Беше й писнало вече.
Писнало от всичките скандали, изневери, обиди, който не спираха. И постоянно или тя нараняваше него или той нея, само с думите имм, а това..
Нямаше да мисли повече за това, бе вдигнала ръце, и повече нямаше да се опитва да спасява нищо.
Слушайки разговора му и последните думи тя се притесни, но стискайки зъби ядосана, сви юмруците си около сака
И се засмя престорено
-Знаеш ли заслужаваш дори бронежилетка да не те спаси. Поне ще отърват всички жени от твоето присъствие - не че го мислеше, просто, както той я ядосваше така и тя него.

Мадлен се засмя като се обърна към него.
Поклати главата си, знаеше че ще излъже, но искаше да го нарани по някакъв начин. Както той нея нараняваше, а какво по хубаво от това да срине егото му, и да го нарани именно там, защото явно Чарлс сърце нямаше.
Погледна го, като сложи едно хладнокръвие на лицето си, наранена от думите за това, че другите не се били оплаквали.
-Не се оплакват явно, защото са свикнали да ги ебат некадърници. - каза тя, като преглътна лъжата си и се засмя фалшиво.
Но нямаше да спре само с това, не тя щеше да продължи докато не го съсипеше поне психически.
А психическата атака й беше една от любимите.
-Знаеш ли, наистина си некадърник.. От както съм с теб, аз не съм изпитвала удоволствие от секса.. Всеки един оргазъм, е бил толкова добре инсцениран, че ти се връзваше като глупак.
А докосванията ти, не дори не успяваха да ме накарат да потръпна. А повярвай ми аз съм страхотна актриса.. А ти си глупак, който се върза и определено за нищо не ставаш - лъжи, лъжи и пак лъжи, думите й бяха толкова лъжовни, че самата тя не можеше да си повярва. Но толкова хладнокръвно ги каза, че той би трябвало да й повярва.
Колкото й да го обичаше, той я съсипваше, а тя нямаше да му остане длъжна.

Мадлен го погледна, и преглътна тежко. Раздялата им.. да нямаше да я накара да се почувства никак добре.
Не, нямаше но и стана болно от това, което беше казала, видя болка в очите му каквато не бе виждала преди това, а това наистина я накара да се замисли.
Погледна го и поклати главата си, нищо положително нямаше да й донесе раздялата им..
-Чарлс, аз... виждаш ли какво е да те боли? Виждаш ли какво ми е на мен, всеки ден. Знаейки какво правиш? Затваряйки си очите, за всяка твоя забежка, за всяка твоя дума, за всяка обида.. - попита го , тя като влезна в банята да си събере нещата от там, а след няколко минути се върна и го погледна.
Притвори очите си, тя наистина съжаляваше, че го бе наранила така, че бе наранила мъжкото му его.
Но нямаше как другояче да му покаже, как той я кара да се чувства.
-През цялото време ме караше да се чувствам като втората дупка на кавала. А аз.. аз глупачката въпреки всичко те обичах.. да .. не само ти си глупавия, а явно и аз - поклати глава, като преглътна прибирайки плика от банята в сака

Слушаше го и притвори очите си, сега вече знаеше, какво му бяха причинили думите й.
Дали беше права, че го е излъгала?
Дали беше права, че го бе накарала да се почувства така. Може би не беше права имаше толкова други начини да го нарани,а тя бе избрала онзи, който боли най - много..
Въздъхна и остави дрехите, който прибираше на един стол, и затвори сака си като се приближи към него, но не го погледна, а преглътна тежко.
-Аз...виж.. излъгах те. Исках да те накарам да страдаш, да ти покажа какво изпитвам аз. Но прекалих, не трябваше да казвам всичко това.. - погледа й се прикова в него, въпреки, че той гледаше тавана.
Приближи се още няколко крачки, като хвана брадичката му и обърна погледа му към нейния.
Знаеше или по - скоро усещаше, че той не иска тя да го докосва, но въпреки това продължи.
-Излъгах Чарлс, няма мъж, с който съм била и докосването му да ми е носело това удоволствие, което ми дава твоето. Всеки оргазъм е бил толкова върхове, че ако не можех да издържа сигурно, щях да припадна. Нито един мъж не е можел и сигурно няма да може да ми даде чувствата и удоволствието, което ти. Няма да ме докосне и да вземе всичко от мен както ти... Но както каза вече... това няма значение... Ще дойда когато те няма да си до събера нещата. - заяви му тя, като прехапа леко устната си и пусна лицето му, като се надигна и запристъпва към вратата.
да

Мадлен пое аромата на кожата, и зарови лице в вратът му.
А след това въздъхна, може би щеше да съжалява, за това което щеше да каже, но не нямаше.
Преглътна тежко, а след това се отдръпна и го погледна.
-Дай ми една причина, поради която да остана. Искам само една Чарлс. Защото знам, че нищо няма да се промени, дори и да го сторя. Но искам само една основателна причина, нищо друго - преглътна тежко, тя искаше да остане с него, но имаше ли за какво?
Може би имаше, може би той наистина изпитваше нещо към нея, но как можеше да му вярва след всички лъжи, който бе изричал до сега?
Как можеше да бъде отново нормално всичко по между им, като тя самата не можеше да му има пълно доверие.
А нали знаете какво казват една връзка се гради на доверие.. Но виждате ли то се изгражда с времето и то само ако имаш желание.
Мадлен го гледаше в очите, в очакване на отговора му.

Мадлен се облещи насреща му, а думите му я бяха втресли.
Ама той сериозно ли? Ама наистна ли беше казал това.. О не..
- Сериозно ли? АМА ти наистина сериозно ли? - преглътна като се нацупи срещу него.
-Много добра причина за да остана Чарлс. - каза, а след това направи нещо, което определено не беше правилно или пък, може би беше.
Ръката й се отплесна и го зашлеви.
-Не си избрал момента за шеги! - заяви му, като се отдръпна от него и поклати глава скръствайки ръце пред гърдите си.
Все още обмисляше варианта, да си тръгне, или да остане при него.
Не знаеше как да постъпи, а чувството му за хумор намери кога да се появява ..
Винаги го правеше в точно неподходящите моменти и тя не занеше наистина дали да остане или просто да захвърли всичко пропиляни нерви на вятъра.

Мадлен го гледаше и не вярваше на очите си.
Това просто не беше истина, поклати глава и колкото й да не й се искаше, тя притвори очите си.
-Смей си се Чарлс. Може би някой ден, пак ще се видим - боже никак не й беше смешно повярвайте.
Не бе и избрал подходящия момент, да се смее и да се закача с нея.
Мадлен се обърна и преди да тръгне по стълбите надолу се обърна и каза тихичко през рамо.
-Не съм искала да стигнем до тук, винаги съм искала всичко да е наред.но уви.. - каза тя като въздъхна.
Поклати глава о да въобще не искаше да си тръгне, не искаше да се разделят, ами защо тогава продължаваше да се инати.
Спря се и дигна назад главата си като пое глътка въздух и затори очите си, а след това се обърна и въздъхна връщайки се към него.
-Последно Чарлс , причина или наистина ще си тръгна, но този път няма да се върна.

Мадлен замръзна и се вгледа в него неспособна да отмести погледа си от него.
Седеше и го гледаше не сигурна дали го бе чула правилно какво й бе казал той.
Или просто й се искаше да чуе това и й се причуваше.
Не беше реално не бе очаквала да чуе тези думи ако наистина той ги бе казал, просто седеше като препарирана, и го гледаше чудеше се, и наистина не вярваше на това, което е чула.
- Какво каза? - след десете минути, който бе прекарала в мълчание, тя приклекна срещу него и все така невярващо преглътна.
Тя наистина бе изпаднала в шок от думите му, но осъзнавайки се просто се метна на вратът му и го целуна ефирно по кожата на шията му.
Която все още имаше нотка на женски парфюм, но не сега нямаше значение.

Мадлен, наистина не вярваше, че е чула тези думи от него. Не.. все още й се струваше като мираж в постинята.
-Моля те ощипи ме направи нещо, защото може й да сънувам. - каза му тя, като преглътна и се сгуши в него.
Вярвате ли, че Мад през цялото време... Не въобще от както бяха заедно, не бе очаквала някога да се случи той да й каже, тези така прости две думички,с толкова огромно значение.
И все още й се струваше нереално.
Явно наистина сънуваше, но не знаеше, защо не може да повярва, като бяха излезнали от неговата уста.
И това я накара някак си да се усмихне, защото не само тя имаше чувства в тази връзка, а можеха ли да я нарекат връзка дори.
-Наистина ли не сънувам?- попита тя отново.
Като се отдръпна лекичко от него, и се загледа в очите му, а нейните леко се бяха насълзили от щастие.
Гледащи неговите в очакване да разбере, дали беше реално..

Мадлен се упули срещу му, не не той нямаше да скочи нали, нямаше да го направи.
Преглътна и в мига, в който тя каза;
-Не, не не го прави моля те. - той скочи от балкона, а двамата се озоваха във топлия басейн, но плясъка който се чу, сигурно оглуши всичко наоколо, Мад усети горещината минала по - дупето й, при срещата му с водата, а когато изплува с нея на повърхността и тя си пое въздух, Мад премахна косата от лицето си и го погледна
-Ти си луд Чарлс, луд си. - каза му тя, като се вгледа в очите му, боже толкова пъти й бе казал, че я обича, че тя наистина не можеше да повярва, че е истина дори и след това.
Премести зелените си ириси от очите му, към устните му и се загледа за секунда в тях.
-Обичам те, и винаги съм ти била вярна, за разлика.... - но не довърши, реши да не го прави и впи нежно усните си в неговите.
А това накара някак си сърцето й да прескочи няколко удъра преди да се върне нормалното си биене.

Ръцете му бързо я оставяха без дрехите й, а тя определено не се дърпаше, не напротив започна да премахва и неговите.
Тялото й изтръпна при допира на неговото до кожата й, но изведнъж нещо я накара да се дръпне..
-Не..не мога....знам сигурна съм, че си бил с друга тази нощ. - каза му тя, не я разбирайте погрешно.
Искаше да го направи с него, желаеше го безумно и безобразно много, но не можеше, знаейки че е бил в друга едва преди няколко часа..
Беше й болно, че го е поискал сега от нея..
Въпреки, че не би се дърпала ако не знаеше, но уви тя го усещаше..
-Искам го .. но просто, като знам, че си бил с нея преди няколко часа и аз.... - каза му тя поклащайки глава...Въпреки, че й се бе извинил, че й бе казал, че я обича тя не искаше сега.. А й не й бе някак добре. Колкото й да се правеше на щастлива, вътрешно Мадлен беше тъжна и не от него, а от нещата който криеше от негп..