there will never be a reason why I will surrender to your advice.

aelle xalvador lacrosse-portnoy

Знам пет начина за направа на напалм. Повечето от които - с бензин.
Знам как можеш да вдигнеш цяло училище във въздуха само с достатъчно количество сапун.
И имам 2 по химия.
Знам как се прави невропаралитичен газ. Пропанови бомби. Мога нагледно да опиша каква ще е картинката, ако изпуснеш чашата с водата в натриевата основа.
И имам 2 по химия.
Знам как да те задуша до смърт само с прах за пране, препарат за миене на прозорци и подходяща киселина, и имам 2 по химия, а кармата е несправедлива кучка.

Не, той не можеше да заспи. С кървясал поглед пронизваше тъмнината, леглото му се струваше странно неудобно и раздразнителните му, измамно бодри въздишки изместваха тишината през пет минути. Легнал напряко на матрака, разпрострял ръце сякаш искаше да притисне това жестоко легло в обятията си, поостана малко в това положение и когато нещата не се подобрха, бързо се преобърна по гръб и главата му висна частично от ръба.
Не, той не можеше да забрави. Затова и не можеше да заспи. Би продал по част от всеки свой орган за качествена амнезия или склероза, или поне... три часа сън, дванайсет часа бе прекалено нагла мечта дори за него; но нещата не ставаха така. Вълшебникът от Оз се скръндзеше и не искаше да се прояви в реалността, за да даде на Ейс чудото, от което се нуждаеше – оставаше си между кориците на книжката, която ерудираната му майка смяташе за една от най-глупавите творби, и не желаеше да пристъпи отвъд. Пий някакви хапчета, казваше Айра. Спортувай, изразходвай енергия. Дъвчи валериан. Все някога ще заспиш. А кога ще забравя?, питаше Ейс.
Не знам.
Никога?
Не знам.
2 по химия.
По дяволите. С категоричен жест отметна чаршафа от себе си и скочи на крака, нервната му система бе превъзбудена от яркият спомен като след две чаши силно кафе, каквито реши да си направи веднага, след като се осведоми за часа. Наистина нямаше смисъл и време за повече така или иначе обречени на неуспех опити; станеше ли четири сутринта и съзнанието му проявяваше ли тенденции към сън колкото някоя нощна птица, стигнало само до дежруните главоболие и световъртеж, Ейс се отправяше към кухнята и насочваше вниманието си към кафемашината. Едно, две, три силни кафета с много захар. Медитираше по малко между чашките, дремейки облегнал глава на лакът върху кухненския плот, и отключваше чакрите си една по една с полуотворена уста. Четири, пет. Понякога слагаше вратовръзка, понякога с огромно закъснение осъзнаваше липсата на такава и изненадата му траеше, докато осъзнае, че всъщност само се е залъгвал с мисълта за това действие.
Всъщност рядко слагаше вратовръзка.
Само когато бе наистина наложително и над главата му бе надвиснала недвусмислена заплаха, отправена от високостоящите. Като това, че ще гледа детективската значка през крив макарон. Не, че действително я искаше, просто му бе любопитно. Отнасяше се към изпитите като към скачането с бънджи и събирането на своеобразни такси и подкупи от разни дребни престъпници, като към кик-бокса и избягването на властното му хай-лайф семейство вече близо дванайсет години. Наистина не беше нещо, с което си заслужаваше да се тормози допълнително, сякаш не бе в състояние да се справи с него. Знаеше всичко, което бе нужно, но нарочно се провали първия от изпитите. Искаше да види какво ще се случи, какви ще бъдат последствията, за да прецени дали наистина я искаше тази проклета значка; а и в крайна сметка разполагаше с нужните знания, просто щеше да ги приложи когато е в настроение за това и значката в едно трансцендентално бъдеще вече му бе в джоба. Трябваше само да се пресегне...
... И да остави чашата в мивката. Щеше да измие кафеният кръг около гладката повърхност от вътрешната страна по-късно, може би не когато се прибере. Може би малко по-късно. Сутринта, когато се събуди след неотложимо за организма едночасово извинение за дрямка и се окаже в агонизираща нужда от кофеин. Сутринта, в която щеше да си спомня предишния ден с всяка детайлна минутка, сякаш бе записал всичко на касетка и си я превърташе отново и отново и отново. Семейството му никога не би могло да го приеме такъв, какъвто е - обикновен полицай, живеещ в малък апартамент на последния етаж. На хипертимезията те се правеха, че не обръщат внимание, тъй като тайничко бяха горди с ходещата семейна хроника, по-точна и от божие наказание, с която се бе сдобил родът Лакрос-Портной. О, фамилията се славеше с власт, пари и много таланти, но Ейс някак си не беше в тон с цялата тази задушаваща репутация на наистина разнообразно и артистично семейство, изобилстващо от добре платени актьори, дизайнери, певци, адвокати и съдии с писателски наклонности, скулптори дори. Той горкичкият нито можеше да рисува хубаво, нито да пее, нито имаше фотографско око; за актьорството бе спорно, но всички бяха единодушни, че неговият псевдо-талант бе изобретателността, с която се сдобиваше, когато бе в настроение за пакости.
Роднини, съседи и приятели бяха пропищели от нескончаемата му палавост като дете. Но Ейс едва ли си даваше сметка за това. Никакви правила не можеха да го спрат, нито наказанията имаха ефект върху него. И ако химията можеше да бъде порок, то Аел Ксалвадор Лакрос-Портной бе живото доказателство за това. Майка му и прислужниците винаги проверяваха голямата къща за следи от нитроглицерин или самоделни бомби след поредния скандал. Просто за всеки случай.
Защото Ейс имаше лошия навик първо да стреля, след това да задава въпроси. Проблеми с гнева. Така го наричаше семейният психотерапевт, един от по-големите му братя. Да, имаше проблеми с гнева. Не, не можеше да се контролира. Лошото ченге. Нали така беше? О, не си заслужаваше да се замисля върху факт, чийто статут не можеше да промени – беше супер безсмислено. Който не можеше да свикне с агресивната страна на характера му, склонността към домашен тероризъм и адреналин в прекомерни количества, можеше да затвори вратата от външната страна и да си продължи живота. Не съществуваше всеки ден, за да впечатлява другите и да изпълнява очакванията им; именно това нито един промит в традициите на днешния Ню Йоркси елит мозък от семейството му не можеше да схване и от там идваше цялата тази ренегатска помия.
Но проблемите не свършваха до тук. В управлението не го харесваха много-много - пиеше прекалено много кафе, в резултат на което човек трябва наистина усърдно да се постарае, за да го изпревари пред кафемашината, и изглеждаше сякаш всеки момент ще колабира, и пак имаше сили да демонстрира острото си чувство за хумор, без да се притеснява дали ще засегне някой. О, почти никога не носеше вратовръзка и бе лееко корумпиран, в рамките на безобидна публична тайна. А миналогодишната афера с жената на един от колегите му тотално му спечели неблагоразположението, меко казано, на всички. Малко са тези, които имат смелостта да го харесват, още малко са тези, които искат да имат каквато и да било по-интимна връзка с него. Един път дори бяха направени опити "да му се даде урок" и то по трудния начин, но тренировките по кик-бокс и изобщо дългата кариера гаменски сбивания си казаха думата... Отърва се с посинено око, цепната устна и няколко счупени ребра, докато някои други трябваше да ги изкарват с линейка.
Ейс не беше от животните, които се дават лесно, когато им кипне. А онези копелета, те адски го бяха ядосали.
Но на кой му пукаше? И днес нямаше да си сложи вратовръзка.
И днес нямаше да мине без кафе.
И днес нямаше да забрави.
И днес щеше да е същото...
...Както всеки ден.


► ЧОВЕК. В стълбичката на йерархията в момента е на едно ниво с някой дъждовен червей (така де, обикновено ченге), но мисли скоро да промени това, като вземе съответните изпити и цъфне с детективска значка. Това, за негово щастие и съжаление няма да проемени биологичната му принадлежност.

► Дали е заради репутацията или има нещо истинско в това, няма значение, но Ейс пръска аура на типичното лошо момче, което няма спирачки. Походката, жестовете, дори начинът, по който уж не изразява никакви емоции, всичко изразява пълно пренебрежение и дори лека надсмешка по адрес на самата идея за правила и забрани. Тъмната му коса рядко се докосва до гребен, само в краен случай. По същия начин стоят нещата и с вратовръзките. Никак не ги понася и в разхвърляния му гардероб можеш да мернеш една, най-много две. За повече не е известно. Когато е в настроение може да се жертва и да понесе безропотно тиранти, но в повечето случаи ризата е единственият официален елемент в облеклото му, а в почти всички случаи не са на лице никакви официалности. В свободното си време остава верен на класическите кецове, дънките и изобщо небрежният стил с малко уличен привкус. Пъстрите му очи, биещи повече на зелено, пронизват със закачлива решителност и неволен чар, и са (не)скритото му оръжие за масово поразяване. Не е от най-мускулестите и едрите, но може да се похвали с привлекателно тяло без да звучи надуто, тъй като това в повечето случаи е неоспорима истина. Относително е дали множеството татуировки по кожата му допринасят за подкопаващият чар, зависи от гледната точка и личните предпочитания. Но Ейс сам признава, че не съжалява за нито един от мастилените шедьоври върху себе си и... едва ли ще се спре на този брой.

► Противно на много мнения, наистина не ти е нужен учебник по психология, за да разбереш личността на Ейс. Неконтролируем, импулсивен, спонтанен. Няма нищо сложно в това, звучи толкова просто, колкото вдействителност е. Наистина понякога действията и идеалите му са неразбиераеми за околните, но в крайна сметка никое човешко същество не би могло да разбере изцяло друго човешко същество. Ейс не прави изключение. Не си дава много зор да демонстрира емпатия, когато наоколо няма потенциален обект на загриженост или каквито и да са били топли чувства от негова страна. Той не очаква и ответно многоцветно отношение от другите; наясно е, че не го харесват много-много, но не го превръща в проблем. Сигурно го дължи на заклетата непукистка страна на характера си, която си е проличала силно още на много ранна възраст. Хипертимезията не само, че не му позволява да забравя нито един детайл от нито един ден през живота си, ами и често го атакува със спомени, датиращи от когато е бил едва на осемнайсет месеца. Което е колкото лошо, толкова и добро. Помни ясно и инцидента преди девет години, в който умира за четири часа, и споменът често се нарежда сред тези, които не му позволяват да спи. Би убил човек за сън и кофеин, зависи кое време на денонощието е. И този израз добива опасно потенциална буквалност, след като всички са наясно, че Ейс има лошия навик първо да стреля и после да задава въпросите. Особено в екстремни ситуации елементът с премислянето рязко изчезва и действията взимат превес над мисълта, въпреки плашещото му хладнокръвие на фона на често срещаната и напълно логична паника като реакция в подобни случаи. Иначе не е от най-спокойните хора, горещата му кръв не го оставя намира и затова често се забърква в разни помии, от които трябва да се отървава с юмруци и кик-боксоподобни хватки.
Но ако се замислим не е чак толкова лош; винаги предварително вика линейка за враговете си.

► ДОПЪЛНИТЕЛНО
# преди девет години преживява инцидент, в който умира и е бил официално мъртъв в продължение на четири часа, преди да се събуди в моргата;
# трошил е две БМВ-та и оттогава избягва да гладува заради лъскави коли. понастоящем се движи с една Волга и е ужасно горд с безсмъртието на руската трошка;
# любовният му живот на пръв поглед куца, но Ейс не се оплаква. най-дългата му връзка е била почти година;
# никой извън семейството му не го нарича Аел, за всички е Ейс, без самият той да знае защо. Прякорът датира от детските му години;
# не е конте и не се интересува от мнението на околните, дори презира суетността и подобни зависещи от чуждото мнение индивиди.

- - - - - - - AGE: 32. -- A COP. -- HUMAN. -- FC: ALEX O'LOUGHLIN