Преди няколко дни.

Бизнес, алкохол, цигари, жени. С една дума - хоби за мъж като Крисчън. Проследи с поглед мъжа, с който тъкмо бе сключил една доста солидна сделка и се отпусна на стола. Цял ден в офиса и вече се чувстваше като парцал. Запали цигара и метна документите върху бюрото.
Главата на секретарката се показа иззад вратата и му съобщи, че има още един клиент.
-Отмени срещата за утре. - махна с ръка Крис и се завъртя към големия прозорец.
Бевърли хилс. Красив град, претъпкан с хиляди забавление, където можеше да хвърля парите си на вятъра.
-Дори за мен ли няма място в графика?
Чу мелодичния й глас и се подсмихна. Завъртя се и я огледа. Както винаги го караше още на секундата да разкъса дрехите й. Изправи се, оставяйки цигарата на пепелника и се приближи към Катрин. Прокара ръка през талията й и впи устни в нейните. Аромата й веднага го лъхна и накара тялото му да трепне от допира й.
-Може да измисля нещо, макар графика да е препълнен. - тихо промърмори и се засмя - Уиски?
Отдръпна се и наля в две дълбоки чаши от кехлибарната течност. Подаде й едната и отпи от своята. Взе цигарата от пепелника и си дръпна силно. Никотиновия наркотик, какво по-добро?
-Някакви планове? - погледна я и се подпря на бюрото.
Катрин бе първата жена, която бе успяла да го укроти. Принципно връзката им не можеше да се нарече точно така, но бе факт, че от близо месец Крисчън не бе лягал с друга жена. Нещо, крайно нетипично за него. Не изпитваше онова желание, когато видеше някое красиво момиче. По-скоро нямаше търпение да се усамоти с Катрин. Обществото не знаеше за тях, а и за моминта така беше по-добре. Крис не беше сигурен, че ще се задържат още дълго. А не искаше да бъдат тема за клюки във всеки втори вестник. Актриса и магнат .. би била доста странна комбинация в очите на повечето.

Поведението й определено беше странно. По принцип никога не млъкваше така, а сега дори не искаше да го погледне. Какво, по дяволите, й ставаше?
Сервитьорката се държеше по възможно най-милия начин за персонал, а тя най-безочливо и "тактично" я изгони. Ролята на груб, себичен човек не беше ли негова? Катрин никога не се държеше по този начин, не и толкова явно.
Проясни му се всичко, когато я попита, а тя едва ли не вдигна скандал. Добре, сега вече беше напълно объркан. Ако имаше някакъв проблем, то той не беше отдушника й, на който да си излее гнева. Нямаше как да стане и изобщо не трябваше да й минава през главата.
Крисчън се подсмихна леко и поклати глава. Тя сериозно ли? Срам? Беше го срам именно от онези уличници, с които бе спал. Но явно тя не разбираше какво значи "тайна" връзка.
-Прави разлика между едното и другото.- хладно отбеляза Крис и остави цигарите на масата - Какъв ти е проблема? Искаш всички да знаят, че сме заедно ли? А ние заедно ли сме, Катрин? Не можем да рискуваме това, което имаме за някой жалък скандал. Какво, днес разбират, че сме заедно, а утре изведнъж вече не сме? Ти си актриса, едва ли ще ти повлия особено зле. Но на мен може да ми коства бизнеса, замисляла ли си се?
С всяко свое изречение, тонът му леко по-леко започваше да се извисява. Не се бе ядосвал от доста време насам и това му дойде като двойна доза кофеин. Разбуждащо и странно ... доста освежаващо. Явно трябваше някой по-често да го изкарва извън релси, за да изпуска парата.
-Не бъди егоист, Катрин. - бутна стола назад и се изправи - Връщам се след малко.
Взе кутията с цигари и се размина със сервитьорката, която им остави поръчката. Излезе през задния авариен изход и се подпря на стената. Никоя жена досега не си бе позволявала да му говори по този начин и това му дойде по-скоро като силен шамар от нейна страна. Изруга тихо и запали цигара. Гледаше мълчаливо към паркинга, където постоянно паркираха или си тръгваха коли. Ресторанта определено го биваше, имайки предвид, че бе претъпкан. Заслужаваше си и дебелите цени, които бяха почти нормални за Бевърли Хилс.
Подрънка с ключовете за колата, които бяха в джоба му и поседя още няколко минути. Не му се искаше веднага да влезе, защото кръвта му още кипеше с пълна сила. Но от друга страна, не би отивало на един джентълмен да остави дамата си сама на масата. Въздъхна и хвърли цигарата надалеч. Влезе отново в ресторанта и се настани срещу Катрин.
Леденото мълчание между двамата обясняваше доста неща. Нито единия, нито другия имаше какво да каже. А точно тишината изнервяше Крисчън до краен предел, почти колкото чакането.
-Ако не си съгласна с мен, по-добре си тръгвай.- отбеляза хладно той, гледайки към менюто.- Няма смисъл да седим и само да се гледаме.
Дори не вдигна поглед към нея, не искаше да я удостои с това. Стисна челюст, колкото да не каже още нещо под влиянието на гнева си и прелисти на друга страница. Не виждаше никакъв смисъл в спора, който имаха, но нека бе на нейното. Щом искаше да се карат - щеше да го получи.

Крисчън сви устни и стисна челюстта си. Само колкото да не каже нещо, за което по-късно със сигурност ще съжаляваше. Имаше навика да не може да държи езика зад зъбите си, но това не му пречеше при друг. Но при Катрин беше различно, някак не му се искаше да я обиди по начин, по който само той умееше.
Проследи я за миг с поглед и поклати глава. За момент му се прииска да я настигне, да я стисне за раменете и да я попита, какво по дяволите искаше. Погледна към масата, където поръчката си седеше недокосната. Дори нямаше желание да отвори виното и само да го пробва. Отвори малкото тефтерче със сметката вътре и остави няколко едри банкноти. Забарабани с пръсти по масата и изпука леко врата си. Усещаше напрежение в цялото си тяло и това не бе в следствие само от малкия спор, който имаха. Всъщност, това бе първия път, в който се бяха скарали. Което доста приличаше на скандал между двама, които фактически са заедно. Действително, онази ревност го жегваше, когато видеше около нея някой мъж, но не можеше да потвърди пред цял свят, че са обвързани. Някак твърде нереално беше за него, пък камо ли факта, че съществуваше реален риск още на другия ден да се разделят. Цялата му репутация отиваше по дяволите. А бизнеса му се издигаше благодарение именно на това. На името му.
Прокашля се и облече палтото си. Нямаше намерение да хукне след нея, както би направил всеки друг мъж за половинката си. Беше му далеч под достойнството. По-скоро щеше да се отбие през някой клуб или директно щеше да се прибере, където щеше да се наслади на минути спокойствие със скъпото си ирландско уиски в ръка. Какво по-добро след изморителния ден? Може би с компанията на Катрин би било в пъти по-добре, но за момента я изключваше от плановете си. Нямаше намерение и дори да й се обади. Не беше виновен за случилото се, имайки предвид, че тя започна със странното си поведение.
Прибра цигарите и ключовете в джоба си и също се запъти към задния изход. Кимна на сервитьорката и бутна рязко вратата... Където за малко не се блъсна в самата госпожица Евънс. Облиза устните си и затвори вратата зад себе си, без да откъсва поглед от нея. Бяха се втренчили един в друг, точно както хищник дебнеше плячката си. Само дето при тях не можеше да се определи кой бе хищникът, и кой плячката.
-Изключително зряло от твоя страна. - промърмори Крисчън, вадейки цигара от джоба си.
Сложи я между устните си и я запали. Вдиша дълбоко и никотина приятно се разля през гърлото му. За миг му се прииска да продължи със спора, да се изяснят до последната дума. Беше забравил как да се държи в такива моменти, не си бе имал приятелка от доста, доста време. Но си замълча, нещо държеше здраво завързан езикът му.
-И за какво беше целия тоя цирк? - наклони глава и се засмя леко - Не съм от тези мъже, Кат. Не можеш да си позволяваш такова държание с мен. Ако друг би ти тичал по свирката ... по-добре забрави за мен още сега.