Няколко часа по - късно

by Екатерина Москович. Сря Яну 30, 2013 6:50 pm

-Ало ?
Катя вдигна телефона.От отсрещната страна чу гласа на една от приятелките си:
-Хей, Кат.. тази вечер ще има купон във къщата на Монгомъри. Ще идваш ли ?
Младото момиче се изсмя.Не беше ли очевидно ? Та тя не пропускаше купон.
-Естествено, че на къде без мен ?
-Чудесно.С Раян ще дойдем да те вземем след един час.
-Перфектно !
Усмивката се появи на лицето и' и натисна червената слушалка.Скочи от леглото и отвори гардероба си.Най - трудно от всичко и' беше да избере с какво да се облече. Рядко и' се случваше наистина да хареса една рокля.
За щастие обаче, точно вчера беше намерила перфектната рокля, която пасваше перфектно за случая.Можеше да я комбинира с обувките на високата платформа.
-Чудесно .. -промълви след около двадесет минути по - късно, оглеждайки се в огледалото.
Черната рокля бе с гол гръб и доста дълбоко деколте.А дължината .. нека просто кажем, че не беше особено приемлива.
Косата и', обикновено падаща от една и' страна, сега се спускаше на вълнички по двете и' рамена.
Излезе от стаята си, заключвайки я.По смъртно нямаше да допусне брат си или някой от персонала, да намерят нещо което не трябва.
По пътя за стаята на Михаил, Катя извади един гланц от чантата си и бавно мина по дължината на устните си с него.
-Е, скъпи ми братко .. -каза тя отваряйки вратата.Остана потресена.Едва ли очакваше точно това.Премигна няколко пъти, пое си въздух и сви устни.-Аз излизам ...

by Миша. Сря Яну 30, 2013 8:52 pm

Михаил стисна зъби когато я видя, а ноздрите му се разшириха.
Тъкмо се наслаждаваше на спокойното дишане на Ан, когато сестра му нахлу в стаята, приличаща на курва, а от далеч и личеше че е надрусана, а този път Миша не се сдържа.
Закри тялото на Ан с одеялото и се усмина чаровно целувайки нежно челото йй
-След малко се връщам скъпа - каза й той като стана, добре че поне боксерките си бе обул.
Хвана сестра си над лакътя и я изкара от стаята като я замъкна в нейната.
-Ти къде си мислиш, че отива така? Приличаш на ефтина надрусана проститутка скъпа ми сестро и повярвай ми никъде няма да идеш. - каза й той толкова й беше ядосан.
Защо винаги го изкарваше извън нерви , а днес просто беше прекалено много, че да се сдържи.
Поглеждайки я отново той изръмжа недоволно и я зашлеви, е по късно сигурно щеше да съжалява за това но сега...
В момента, в който го направи той се приближи до нея и хвана китката й дърпайки я към огледалото
-Виждаш ли сега,.. на какво приличаш скъпа ми Ката? Точно на някое евтина проститутка, даже и десет цента не бих дал та те изчукам. - ръцете му се плъзнаха по тялото й, докато стигнаха диколтето й и не го дръпна рязко разкъсвайки роклята.
Богове вярвате ли, че щеше да я затвори, да я върже с белезници, докато не се изчисти от наркотиците и докато не влезне в правия път,
-Ти скъпа ми сестро си точно това, не просто приличаш или по скоро си кучка, те ходят и се чукат с който им падне без дори да поискат нещо в замяна. - спусна ръката си покрай свивката на гърдите й и я спря на слабините й.
-Виждаш ли дори аз мога да те изчукам. - стисна я още по - силно като я обърна към себе си, и прилепи тялото й в своето докато ръката му не се уви около малката й крехка шия и не я блъсна в стената
-Или ще влезнеш в правия път или лично аз ще те убия, Заклевам се Екатерина.

by Екатерина Москович. Сря Яну 30, 2013 9:49 pm

Катя го гледаше на кръв.Усети силна болка във долната си устна.Докосна я и я погледна.По пръстите и' имаше алено червена кръв. Със опакото на ръката си избърса струята която бе потекла.
Колко глупав беше брат и' ...
-Ми хайде давай .. направи го още сега! Убий ме и зарови тялото ми както стори с родителите ни!
Улучи болното място.Все едно сложи сол в раната. Беше и' омръзнало да я мачка.Роклята и не ставаше за нищо.Косата и' беше разрошена.
-Но внимавай, Миша ! Току виж онази уличница в стаята ти, която наричаш скъпа, избяга от теб! Знаеш, много добре, че ако баща ни не бе наредил да убият Иваила, тя със сигурност щеше да те зареже !
Не можеше да си държи устата затворена.Писна и'.От седем годишна единственото което правеше, бе да я унижава.Но този път беше прекрачил границата.
-Беше я страх от теб ! Както мен ме е страх! Както и онова момиче един ден ще се страхува... За това давай .. Хайде ! Предизвиквам те ! Убий ме! Не разбираш ли ? Предпочитам да съм мъртва отколкото да призная че си ми брат !
Определено щеше да съжалява за думите си, но в момента беше прекалено ядосана.Всичкия гняв, който беше трупала с години излезе наяве.
-Брата който обичах и ценях .. за мен умря в ноща когато уби родителите ни, Миша ..
Последните думи ги каза тихо.Нямаше вече сили.Беше се уморила от маловажния си живот.Беше едва на седемнадесет и наистина беше преминала през твърде много неща.Само страдаше.. беше пропаднала.Какъв изобщо беше смисъла да живее?

by Миша. Сря Яну 30, 2013 10:05 pm

Миша усети силна болка, която сякаш смачка сърцето му при думите на сестра ми.
Тя наистина не беше уцелила момента в който трябваше да сипва и да бърка точно в тези рани.
Защото на Михаил наистина му беше паднало пердето и щеше да я убие без да му мигне окото.
-Знаеш ли Катя? Баща ни щеше да убие всеки, който обичаме, дори и да не го бях убил, дори и Иваила да си бе тръгнала, следващия мъртав щеше да е някой, който ти обичаш скъпа ми сестро. Защото баща ни беше егоист, и ни искаше за себе си! А ти се научи да си затваряш устата малка уличницо - каза й той и в този миг, отдръпвайки ръката си от вратът й, я зашлеви толкова силно, че можеше да я запрати на леглото й, но тя просто се просна на земята.
Дори не беше премерил силата си. Вижте Миша обичаше сестра си и би убил за нея, но тя просто тя не го разбираше.
Тя го мразеше и това го ядосваше, устата й бе прекалено голяма и сама го предизвикваше..
Затвори вратата на стаята й, като я заключи от вътрешната страна и започна да рови из нещата й , надушваше наркотиците от километри.
Сестра му май наистина забравяше в същност каква беше истинската му работа, навсякъде бе пълно с наркотици, като започнем от трева и стигнем до хероин...
Сестра му беше стигнала чак до хероин разбира те ли какво значеше това за него?
- Какво е това скъпа ми сестро? - хвърляше всичко към нея..
вярвате ли, че щеше да й ги навре в устата и да я гледа как умира от свръх доза
-Искаш ли ги вземи ги, убий се . Умри но не в моя дом. Разбара ли ме? Ти си станала истинско нищожество Катя... не съм предполагал, че ще достигнеш това ниво. На Уличница, зависима, малка курва.. Ти не си моя сестра... това не е сестрата която имах, ти си едно нищожество, което бяха от реалността - толкова й бе бесен, че стисна китката й и я дръпна рязко от земята знаеше, че може да й извади рамото но не му пукаше.
-Ти скъпа ми сестро няма да излезнеш от тази стая до края на живота си, ако трябва и решетки на прозорците ще сложа. - поредния шамар покуси лицето й, а на брат й наистина му бе паднало пердето. Не му пукаше дали му е сестра или, че принципно никога не би посегнал на жена не.
Дори не виждаше кой е пред очите му...
-Ще те убия разбираш ли го? По добре да си мъртва от колкото да те гледам такава, вчерашна дрисла, ми станала наркоманка и уличница! - беше бесен , бе готов просто да я убие тук и сега ..

by Екатерина Москович. Сря Яну 30, 2013 10:23 pm

Зави и' се свят.Усещаше влага по лицето си, но не знаеше дали това е кръв или сълзи. Едвам дишаше. Едвам си поемаше въздух.
И преди се бяха карали, но никога .. никога до сега, той не и беше посягал.Изглежда сега имаше намерението наистина да я убие.
-Ти ме превърна в такава !
Гласът и най - сетне успя да намери пролука, между всички хълцания.
-Заради теб станах наркоманка! Не разбираш ли ? Ти си същия като баща ни! Готов си да ме убиеш, само защото не съм това което ТИ искаш .. защото не съм перфектната сестра .. не се държа подобаващо пред хората.Но замисли се малко! Как се стигна до тук ? Друсам се защото така бягам от реалноста.Тази шибана реалност, която толкова много ненавиждам! Щом действието им отмине, отново трябва да мисля и припомням как те гледах докато ги убиваше ! Помниш ли кошмарите които имах като малка ? Все още ги имам.Случва да се будя посред нощ, цялата в студена пот.. преживявам този страх отново и отново. Но ти не знаеш нищо това.Нищичко. Защо ли ? Защото не ти пука за мен ! Ако се беше погрижил малко повече, сега нямаше да се чудя от къде да намеря пари за шибания хероин.
Спря за да си пое дъх.Сълзите тръгнаха една след друга.Чу че телефона и' звъни.Не и пукаше.Вече нищо не я интересуваше.Усещаше как болката в лицето и' се усилва.
-Аз бях просто една тийнерджърка загубила родителите си .. трябваше да бъдеш силен заради мен.. но не го направи .. точно заради това сега съм на това ниво!
Навлажни с език долната си устна и прокара ръка през косата си.Твърде много .. прекалено много и се беше насъбрало.
Почти всичко от думите на брат и' беше вярно и тя го осъзнаваше.Знаеше, че е пропаднала.. искаше да се поправи, но .. беше твърде късно.

by Миша. Чет Яну 31, 2013 12:04 am

Миша я гледаше и поемаше всяка една нейна дума, която го нараняваше и ядосваше едновременно.
Разбирате ли две чувства се биеха в него, гняв и болка, но гнева му надделяваше, и наистина нямаше да й разреши да напусне тази стая, нямаше да и стъпи кракът навън от нея, а тя щеше да седи затворена докато не се изчисти напълно от всичко това.
-Искаш помощта ми? Искаш грижите ми? Вниманието ми? Е ще го получиш обещавам ти. - каза й той, като излезна от стаята й и бръкна в джоба на сакото си, а от там извади два чифта белезници.
Наистина щеше да я върже и нямаше да я пусне да мръдне от стаята докато не му докажеше, че наистина има желание да бъде нормално седемнадесет годишно момиче..
- Сега ще видиш, какво е наркоман, на хероин без дозата си Катя. - закани й се той влизайки обратно в стаята й, хвана я за ръката и сложи белезниците на едната й ръка, закопчавайки ги максимално, дори й да й причинят рани, нямаше начин да изниже ръката си от тях, а другите закопча на другата й ръка.
Дръпна я и я завлече до парното, като закачи и двата чифта за него вдигайки ръцете й.
-От тук нататък нямаш никакви привилегии. За мен си просто една наркоманка, която трябва да се изчисти от наркотиците. Не си ми сестра, докато не се върне онова момиче, което беше. Разбра ли ме? - попита я той стискайки челюстта й приклекнал до нея.
-Ще ядеш, ще пиеш вода когато аз реша, че заслужаваш, а през цялото време ще си гледаш наркотиците далеч от теб и ще копнееш за тях...А за ти е още по тежко и да разбереш какво си без мен, ще си прекараш абстиненцията абсолютно сама тук. Да видиш какво е да мен няма. - каза й той, като й намигна, а след това стана и излезна от стаята й заключвайки вратата.
Бръкна в джоба на якето си като извади телефона ;
-Искам решетки Джон, сега веднага. След половин час искам да се намират на прозореца на сестра ми и по възможност всичките й другарчета да бъдат осведомени, че тя е умряла от свръх доза. - нямаше да й позволи да се съсипва повече. След точно половин час решетките бяха сложени на прозореца й, а приятелчетата й се изреждаха на вратата му да съжаляват. А той ги гледаше и отпращаше един по един.
Зачуди се дали Ан беше чула всичко? Но щеше да й обясни, сега първо щеше да иде и да и даде да пие вода и да я нахрани щеше да има нужда. Направи и сандвич и взе минерална вода от хладилника влизайки в стаята й..
Доближи се до нея и напъха няколко откъснати парчета сандвич в устата й, а след това надигна бутилката с вода, за да преглътне.
-Ще станеш човек, или наистина лично аз ще те убия.. колкото и да те обичам.

by Екатерина Москович. Чет Яну 31, 2013 5:41 am

- Отдавна трябваше да го направиш ..
Гласът и' беше тих и изнемощял.Беше се опитала да се измъкне от белезниците, но единствения резултат който постигна бе, да разрани китките си и то доста жестоко.
Сълзите продължаваха да се стичат една след друга по лицето и'.
-Не разбираш ли, че вече е късно да ме поправяш .. не съм някоя от курвите ти, за да се държиш с мен, като с боклук..
Мразеше го.Мразеше го толкова много,че искаше да го убие.Все пак беше семейна черта нали? Сина убива родителите,а след това се опитва да убие сестра си, но в место тя убива него. Щеше да си е сериозна сензация.
-Ако наистина ме обичаше, нямаше да ми причиняваш това !
Извика с полу глас.Искаше и' се някой да я чуе.Който и да е.Било съсед или някой от прислугата.
-Ще си платиш Миша, ще си платиш,за всичко което ми причини ! Заклевам се !
Гледах го с такова презрение.Беше ми станал черен пред очите.
Обещанието си щях да изпълня.На всяка цена.Каквото и да ми костваше.В момента в който ме пуснеше, щях да му съсипя живота.
Отдавна трябваше да избяга.Да се махне от тази къща .. но къде щеше да иде ? Това беше големия въпрос.Нямаше си никого. Нито семейство, нито приятели. Е, от онези така наречени “приятели“ .. едва ли някой щеше да се опита да и помогне. Все пак Миша и всичките му връзки в обществото.
И в този момент Екатерина, го намрази още повече, ако изобщо беше възможно.
Тя се приближи до лицето му, колкото и позволяваха белезниците и прошепна, влагайки всичката омраза и болка в думите си:
-Ще гниеш в Ада !

by Sponsored content

Няколко часа по - късно

Няколко часа по - късно

Re: Няколко часа по - късно

Re: Няколко часа по - късно

Re: Няколко часа по - късно

Re: Няколко часа по - късно

Re: Няколко часа по - късно

Re: Няколко часа по - късно

Re: Няколко часа по - късно