V Lounge

Миша много добре знаеше, за какво се намира тук, поредната мръсна работа, на поредния шибан поръчител, което го дразнеше, но не можеше нищо да направи.
Мразеше работата си, а в същото време я обичаше, е зависи, коя от двете де. Михаил харесваше работата си като PR , но мразеше работата си като убиец, но това му докарваше прекрасни доходи, които определено не би ги изпуснал..
- Е Вишъс какво сега, кой кого така ли? - попита го той директно подсмихвайки се, а след това се огледа като се загледа в прекрасната госпожица, която в друг случай ако я видеше с това облекло, определено нямаше да му направи впечатление, според него една жена трябваше, да прекрива тялото си, и да загатва съвсем малко плът от кожата си пред мъжките очи, за да задържи вниманието им.
Но виждайки я до Ви, е тогава му ставаше пределено ясно за какво става въпрос и защо е облечена по този начин.
-Никога няма да се научиш, да обличаш еднодневките си, нали? Красива е, но ти я правиш да прилича на курва, която надали е . - каза му той заяждайки се той, да обичаше да дразни останалите, а виждаше раздразнението в очите му, надушваше яростта му, а това му се харесваше

Миша поклати глава, това тук вече му писваше. Негова територия, но той знаеше ли колко точен в същност беше мерника на Миша, в пистолета му имаше точно десет куршума, и десетте щяха да са му достатъчни, да се измъкне от тази стая, а след това да излезне като първия пич, през входа, докато охраната на Ви се чудеше, какво се случва вътре...
Да и ето момента, в който момчечо се мръдна го вбеси, а Миша нямаше да чака и минута повече,.
-Знаеш, ли ако не беше такъв лайнояд може би щях да те харесвам. - каза му той, докато за стотна извади пистолета си, и преди Вишъс да се е усетил, му пръсна главата точно в десетката.. Жалко, а по стъклото се разпръсна кръвта му придружена с малкото мозък, който имаше.
Добре, а сега трябваше просто да си тръгне от тук и да забрави, че онзи вътре е съществувал.
Хвана ръката, на момичето, не можеше да я остави тук нали? Да може би не бе правилното решение, защото все пак тя беше женам но какво можеше да направи?
Не можеше да я остави да я убият..съвестта му не го позволяваше.. А Ви беше прав той не убиваше жени и не можеше да гледа насилието над такива.
-Хайде, ела - каза й той, а мига в който отвори вратата той, я дръпна зад гърба си, един втори, трети, четрърти... А последния успя да го уцели в рамото, и Миша стисна зъбите си и погледна ядосано.
И хаде наново до край...
-Хайде сега тръгвай - задърпа я той, но гледаше да не привлича вниманието върху себе си, като двамата излезнаха бавно от клуба виждаше как всичката му охрана отиваше натам, и се подсмихна излизайки с момичето под ръка..