Англия.Лондон

Вярвате ли, че й бе писнало от всичко това. Не искаше повече, всички тези изследвания, всички тези игли, кръв всичко, а тя се чувстваше все по - слаба и по- слаба.
А сякаш нищо не помагаше, искаше да се оправи, и нямаше да се предаде само заради Чарлс, а ако не беше той сигурно до сега да се бе предала и да лежеше в леглото у тях.
Да чака онзи момент, когато всички мъки щяха да свършат, нямаше да е вече в това положение.
виждате ли, тя не можеше повече, но се държеше..
След поредната доза изследвания, Мад излезе в коридора при него и го погледна.
-Изобщо не исках и ти да го мислиш. - каза му тя, чувстваше се виновна, за това което се случваше.
Чувстваше се зле, защото вече не се тормозеше само тя, сега и той се терзаеше заради нея. Поклати глава и седна до него, за да чуе и самата тя какво щеше да им каже доктора.
Опря глава на рамото му и хвана ръката му преплитайки пръстите си с неговите

Мад се сгуши в него и въздъхна.
Положението беше наистина трагично, просто имаше ли на къде по - зле да отиде.
Опита се да му се усмихне, но днес всичко я бе изтощило напълно. Вливанията, емоциите, новата доза изследвания...пътя.. всичко..
-Може ли да идем и да си легнем вече.. Не се чувствам никак добре. - каза му тя, всичко беше шумно, а сякаш главата й бучеше, и я накара да притвори очите си.
-Ти си този заради, който го правя. Защото ако те нямаше до сега да съм се отказала, и да съм в леглото чакайки онзи край. - да принципно избягваше да мисли, за момента в който ще умре. Опитваше се да прикрива болеста си, но не помагаше нищо.
Защото всеки един момент, тя се чувстваше по отпаднала, а това никак не й помагаше в преструвките си..
Искаше да не се държи сякаш е болна, но вече не можеше да го крие..

Мадлен въздъхна и нацупи устните си, не искаше да остава тук.. Знаейки какво щяха да й правят, всичките тези системи, цялото това пиукане..
Студената болнична стая, белите стени всичко.
Имаше чувството, че ще се побърка тука..
-Да трябва.. - каза го сякаш на себе си, а не на Чарлс като го погледна
Въздъхна, а в момента, в който си пое въздух кашлицата й беше на лице отново, като сложи кърпичката която държеше в ръката си на устните си.
А след мигове усети онзи метален вкус отново в устата си..
А като я отмести дори не искаше да вижда кърпичката.
Простена знаейки, че той нямаше да е тук, а доктора влезна след тях, като започна да й поставя всички тези системи по тялото й абокатите в ръцете й.
Толкова мразеше игли, а толкова чвсто беше почнала да ги вижда, че имаше чувството, че ще припадне, докато той ги набучваше в кожата й..

Мадлен беше заспала, все още се чувстваше уморена постоянно, но всичко беше някак по -светло.
Въпреки, че кашлицата не спираше, и кръвта все още излизаше от там, всичко бе станало не толкова често.. Не се повтаряше по хиляди пъти в деня, а само по един..
Мадлен се бе почувствала по добре , а в мига в който отвори очите си, чу звука на системата, която изпиука отново.. И когато фокосира го видя да седи на вратата, но не изглеждаше никак добре..
-Здравей. - прошепна му тя, като направи опит да му се усмихне..Господи колко и беше липсвал..
Колко зле се беше чувствала тези няколко дена без него.
Протегна ръкаа си към него искаше да го докосне, да усети допира му до кожата й.
Искаше да се махне от тази стая, която наистина я караше да се побърква вече, а както й всички тези системи , но дори и в къщи с тях щеше да се чувства много по спокойно.
Въпреки, че Джонатан и беше казал, че се подобрява, тя не се надваше прекалено много въпреки, че имаше надежда.

Мадлен въздъхна толкова си бе мечтала да я прибере през последните няколко дена, но той наистина не изглеждаше добре.
Устната му бе сцепена по блузата му имаше кръв, а й куцаше.
Въздъхна като притвори очите си. Не искаше да гледа как сестрата махаше системите от ръцете й.
А когато го направи, и сложи памук, който Мадлен задържа на мясото на свивката. Докато тя не му лепна лекопласт отгоре.
И не я остави да се преоблече, да чувстваше по добре.
Сякаш можеше да върви спокойно въпреки всичко, не знаеше какво и как се оправи, но имаше сили дори да стигне сама до колата, а когато влезна вътре си въздъхна и го погледна.
-Не ми изглеждаш добре. Какво стана? И защо не даде на сестрата да те види? - попита го тя, като въздъхна и леко погледна мястото през прозореца не искаше да се връща повече тук .. и не искаше да е далеч от Чарлс. Сега когато се бе почувствала наистина добре, въпреки че доктора бе казал, че ще отнеме още време докато може да каже, че се оправя наистина и че напълно ще се оправи..

Усети как нямаше да се чувства спокойно дори извън болницата.
Поклати глава и погледна към Чарлс..
Добре, чувстваше се много по -добре можеше и сама в момента.
-Спокойно, мога и сама.. - не беше саката, а бе просто болна.. да не беше просто да добре...
Въздъхна и тръгна пред сестрите, просто искаше да я оставят за малко да се сгуши в Чарлс и да не мисли за тях поне за малко.
И точно това смяташе да направи.
Когато стигна до вратата доктора й се усмихна
-Как се чувтсваш?
-Много по - добре, и искам просто да легна в удобното легло и да се наслаждавам, на мекотата му - каза му тя.
Обърна се и погледна Чарлс, който коцукаше и определено имаше нещо.
-Мисля, че има куршум в рамото му, май трябва да му помогнете.
- каза му тя като влезна навътре

Отново и бе издекламирано, че всяка сутрин ще и бъдат правени вливания, и ще спи под определени часове.
Доктора й бе дал отново от онези хапчета.
-Сега имам желание, да ида и да разбера как е Чарлс. - заяви му тя, а той и кимна с глава напомняйки, че след няколко часа отново трябва да иде да й даде хапчето.
Мадлен въздъхна, като тръгна към стаята. Да явно покрай всички това нямаше да има грам спокойствие, но беше важно да се оправи нали?
Да беше най - важното, но в момента по - важно беше да разбере как е той, влезна в стаята и го видя седнал на леглото, а от рамото му се стичаше кръв, добре вярвате ли че наистина й бе писнало да вижда кръв навсякъде.
-Имаш ли нужда от помощ? Добре ли си? - попита тя като се приближи към него, все още бавничко, но наистина се чувстваше по - добре.
-Дай на мен. - каза му тя взимайки ножа от ръката му. Беше сигурна, че ще го боли..
Сцепи още малко кожата му, като преглътна преди да провре ножа в раната колкото се можеше по навътре и не закачи куршума с върха му, а след това с мъки, да бъде внимателно го изкара от там.
А след като го изкара, видя болката преминала през лицето му.
-Съжалявам. - целуна нежно ключицата му, като се обърна и взе спирта, за да прочисти раната му, а след това и марля, която сложи на мястото залепяйки я с лекопласт..
-Сега трябва да е по - добре. - каза му тя, като усети онази кашлица да се надига в нея, да колко подходящ момент.
Седна до него и се закашля, но кръста която излизе на ръката й бе много по - малко от преди..

Мадлен въздъхна и поклати глава, като му се усмихна чаровно, а след това просто отиде към банята, вярвате ли че все повече намразваше всичко това.
Изми лицето и ръката си гледайки как кръвта се стичаше от ръката й, надолу по мивката и влизаше в канала.. Да надяваше се наистина се надяваше всичко това да свърши много бързо.
Но имаше време..
Въздъхна и се погледна в огледалото , да вече не бе толкова бледа и изпита, но отново бледенината се виждаше по лицето й, а устните й все още не бяха възвърнали естествения си цвят. Въздъхна и се върна в стаята. Да..
Легна до него на леглото и се сгуши в него като малко котенце. Пое глътка въздух, а с него бе премесен прекрасния аромат носещ се от кожата му. Прекрасно, нали? Да като да не повярва човек.
-Липсваше ми. - каза му тя като погали нежно гърдите му, а ръката и спря на корема му застивайки там

Мадлен поклати глава, бе забравила колко е хубаво да си говорят, защото последните няколко месеца, го нямаше онова бързане да му разкаже какво е станало, и какво е правила през деня, но днес всякаш искаше да му разкаже всичко, което й се бе случило.
Прегъна го през кръста и зарови глава в гърдите му. Като въздъхна блажено.
-Ами, вливания, сън, лекарства изследвания, и отново всичко това, нищо различно от Бевърли, но пък там не се подобрявах, а сега сякаш сама намирам разликата в това.- сподели му тя като притвори очите си, знаеше, че въпреки сега да заспи след няколко часа щяха да я събудят за поредното вливане за хапчетата и за всичко, преди да я оставят отново да си почине, но поне бе последното вливане за деня,.. Това някак си я успокояваше.
-Ами ти? - попита тя, като погали нежно раната на устната с пръста си

Мадлен извъртя очи, като се сгуши и ги затвори притискайки се до него сякаш щеше да избяга.
-Обичам те - прошепна му тя, като започна да се унася, но както всеки път не можеше да спи спокойно.
ВЪртеше се насам натам, будеше се отваряше и затваряше очите си, а сякаш времето не минаваше.
Какво можеше да направи? Нищо. Това беше отговора на въпроса..
При поредното въртене, отвори очите си и се загледа в него, уникален единствен.
Погали лицето му, като се загледа се в него обичаше да го гледа докато спи, толкова спокойно се повдигаха гърдите му, равномерното му дишане я успокояваше.
Продължаваше да се заглежда в него, оглеждаше го целия, сякаш нямаше да го види никога повече, а ръцете й просто описваха всяка извивка на тялото му,

Мад въздъхна и го погледна, като притвори леко очите си, и издръпна при отъркването му, а след това си пое глътка въздух, и го обърна под себе си.
Ако я бяхте накарали да го направи преди няколко дена, едва ли щеше да успее..
-А ти, ако продължаваш да правиш така ще ме накараш да имам нужда от нещо съвсем различно. - предупреди го тя шеговито, и докосна устните си леко до неговите, като отърка крехкото си тяло в неговото.
А ръцете й хванаха китките му и ги дигнаха над главата му затискайки ги под дланите си към леглото..
Да от толкова отдавна не бяха имали такива моменти, че на Мадлен наистина й се прииска, и на бързо забрави всякаква умора, докато потъркваше слабините си лекичко и ефирно в неговите..
И докосна устните си лекичко до вратът му, засмуквайки нежно кожата му.

Мадлен се подсмихна и го погледна в очите
- А ти от къде си сигурен, че аз искам да се въздържаш? - попита го тя, да знаеше все още беше крехка, но сега беше по - добре, нали? Да точно така, а й доктора не й бе забранил секса.
А повярвайте, от толкова време не бе имала, Чарлс, че сега искапе с всяка фибра на тялото си, да прекрасен единствен..
Леко прехапа долната си уснтана, като се наведе надолу към него и се подсмихна на сантиметър от устните му.
След като го бе отблъснала в басейна, е да от тогава нямаше и помен от тези им взаимоотношения, но всичко беше предизвикано от болестта й или просто тя си го обясняваше с това.
Но сега, сега можеха да си го позволят, въпреки крехкото й тяло, тя се чувстваше много добре в момента и го искаше..
-Аз те искам... искам да те усещам отново в себе си, да докосваш и целуваш всяка частичка от мен, мили. - каза му тя на сантиметър от устните му, докато нейните се докосваха леко до неговите, топлия й дъх, ги галеше ефирно, а слабините й лекичко отново се отъркваха в неговите