Англия.Лондон

by Чарлс Пон Яну 28, 2013 3:11 pm

First topic message reminder :

Чарлс затвори очи и преглътна.
Полета които трая няколко часа бе прекарал в мълчание и обмисляне на вероятностите...Възможностите.
Майкъл щеше да подготви всичко за превиваването на Мадлен и Чарлс.
Джордж докторът се бе съгласил да направи всичко възможно за Мадлен.
Лечението бе започнало почти мигновено.Естествено шефът на Чарлс не бе никак доволен от отменената мисия и сега му бе дал друга.
Трябваше да замине за една седмица в Ирландия на помощ на агенти.Но не му пукаше.
До тогава имаше време той се взираше в бялата стена,чакаше да му кажат какви са резултатите.
Какво и как ще стане.
Дали ще й помогнат.
Джордж го бе уверил,че всичко ще е наред,но Чарлс не бе напълно убеден в това.

by **.lana north** Вто Яну 29, 2013 7:52 pm

Мадлен изстена лекичко и прехапа усната си доволна. Искаше го, повече от всичко искаше го наистина, а той да добре...
Имаше ли смисъл от обяснения..
Тялото й изтръпна под неговото, толкова сладко, толкова желани тръпки преминаха по тялото й..
-Обичам те... обичам всичко това... обожавам всеки допир, всяка целувка... - прошепна тя тръпнеща под него изививайки леко тялото си под неговото, толкова доволно..
Ръцете й се плъзнаха надолу по неговото, а устните й намериха неговите, като езика й и толкова ловко и пъргаво си намери мястото между устните му.
Толкова желано и толкова... да нямаше думи, никой не я бе карал да се чувства така както в момента, дори самия той..
В момента бе някак различно, сякаш не липсваше желанието...

by Чарлс Вто Яну 29, 2013 8:14 pm

Чарлс се усмихна и се надигна.
Свали блузата си и й помогна да свали нейната.
Пръстите му треперещи за първи път в живота му разкопчаха сутиена й.
Той сведе глава към нежните й гърди,устните му жадно потърсиха връхчетата им.Засмука ги.Езикът му се заигра с едното,остави влажна следа по него.
Тялото му се изви към нейното,възбудата му отново се отърка в горещата й сърцевина.
Усещаше влагата,която започваше да се разлива по нея.
Искаше да я усети по себе си.
По възбудата й бедрата си.
Да я люби докато може,докато не свърши дъха му.
Господи можеше да прави това постоянно.
На вратата се почука и той изръмжа
-Не сега!
-Но господине лекарствата!
-Не сега-извика и отново притисна тяло към нейното,едната му ръка се стрелна към устните й,прокара два пръста по тях принуждавайки я да ги разтвори и да ги засмуче.
Той простена и се вгледа в нея,докато езикът му продължаваше да си играе с розовото й зърно.

by **.lana north** Вто Яну 29, 2013 8:24 pm

Мадлен простена от удоволствие, а езичето й се заигра с пръстите му, боже наистина бе забравила какво е това чувство.
Бе забравила какво е да бъде с Чарлс и той да я изпива, да взима всичко от нея, но да й дава също толкова много..
Възбудено Мадлен отново се отърка в него, като свлече ръцете си очертавайки тялото му, и спускаше ръцете си надолу до боксерките му, усещайки пулсацията в члена му.
О боже... - помисли си тя, докато ръката й се промуши под боксерките му и ги свлече надолу, о не можеше да повярва как я бе накарал да се чувства тя..
Извърна го отново под себе си, като откъсна устните си от пръстите му, докосвайки ги до неговите, а след това продължиха надолу, по вратът му, минавайки гърдите му, заигравайки се леко с пъпчето му, като продължиха надолу към слабините му, където започна да подразва главичката му, толкова сладко, а след това продължи надолу, като езичето й обходи по дължина члена му и връщайки го нагоре го пое измежду устните му третирайки го точно както би направила с близалка

by Чарлс Вто Яну 29, 2013 8:36 pm

В стаята се чу гърлено стенание последвано от тихо проклятие.
Това момиче си знаеше работата.
Той изви главата си назад,а устните му се разтвориха,от тях се долавяха сподавени стенания.
Ръката му се стрелна към нея.Той зарови пръсти в гъстата й коса натискайки устните й надолу.
Не,че искаше да я задави,нов такива моменти Чарлс мислеше с...
Другата си глава,която обожаваше езика и устните на Мадлен.
Той надигна глава и я погледна.
Влагата и горещината в устата й предизвикваха у него лошото усещане,че може да избухне всеки момент...А не можеше да си го позволи.
Той разплете пръсти от косата й и нежно я придърпа към себе си.
Ръцете му се спуснаха по тялото й и взирайки се в очите й той започна да разкопчава дънките й.
Дръпна ги надолу,след което бързо ги свали.
Устните му се впиха в нейните преди отново да я обърне под себе си.
Едната му ръка се свлече между телата им.
Пръстите му намериха сладостта й,започнаха да я масажират.Да извикват у нея още желание.
-Кажи ми когато го искаш скъпа.-прошепна до ухото й,прокарвайки език по меката му част.

by **.lana north** Вто Яну 29, 2013 8:56 pm

Мадлен простена под допира на пръстите му, знаещи какво и кога да пипнат и как да го докоснат, че да извика у теб онова неутолимо желание, да го усещаш у себе си, да го чувстваш целия и да не искаш да спира да взима всичко от теб...
Русокоската, изви тялото си по което бяха преминали студено топли вълни, а главата й потъна във възглавницата, като едната й ръка се впи в чаршафа, а другата се спуна по тялото му.
Като се озова успоредно с неговата.
И намери члена му третирайки го нежно и внимателно под ръката си..
А тя беше готова да се разствори за него, да беше готова да го почувства в себе си, да го усеща и да иска да вземе всико...
Бедрата й се отвориха още повече и го допусна близо до сърцевината си, като подразни отворчето с главичката му насочвайки го там където трябваше..
В момента, не можеше да мисли дори за лекарствата или за каквото й да било друго освен за него..

by Чарлс Вто Яну 29, 2013 9:02 pm

Чарлс затвори очи и тръсна съвсем леко главата си.
Никога няма да разберете какво е усещането.Чувството на тази горещина до най-нежната част от вас...Сякаш се докосвате до слънцето,но не умирате...Не завладява ви ненадминатия екстаз.
Той нежно хвана ръката й и я дръпна от тялото си.Преплете пръсти с нея и я повдигна нагоре.
Устните му се разтвориха и взирайки се в уникално зелените й ириси Болдън бавно проникна в нея.
Конвулсия премина по него.
Самият начин по които го поемаше в себе си.От върха до основата.
Влагата..Теснотата...Дяволски тясна.
Чарлс въздъхна и се отдръпна от нея,потъвайки отново.
Тялото му сякаш отговаряше на всяка една нейна извивка.
Бедрата му все едно биваха теглени от невидим магнит към нея.
Тазът му отново се отдръпна от нея само,за да проникне пак.
Той зарови лице във врата й,устните му се докосваха до кожата й.Болката в рамото някак си се увеличаваше с увеличаването на скоростта на тласъците,но това също бе игнорирано,защото сега важна бе само тя.

by **.lana north** Вто Яну 29, 2013 9:47 pm

Това не бе изпитвала никога до сега, не винаги нещо бе липсвало, но сега не намираше липсата на каквото й да било по между им...
Стон на завидната еуфория се откъсна от устните й, и се разнесе в стаята . Е момичета можете просто да завиждате на това, което имаше Мадлен..
- О Чарлс - простена тя, като пулса й се ускоряваше все повече, а сърцето й искаше да изхвръкне от гърдите й, дишането й се накъсваше, а ръката й зашари по тялото му, одрасквайки леко кожата на гърбът му.
И тогава разбра какво бе липсвало, разбра къде се криеше тайната на всичко това, той не просто я чукаше, не не правеше просто поредния секс с нея, той я любеше..Любеше я й и даваше нежността си. Не беше онзи ненаситен и груб секс... Не..всяко едно движение всеки един тласък с премерена скорост, който се увеличаваше постепенно, я караше да изтръпва под него.
Да се извива предизвикваше тялото й да достига връхните си точки, да бъде на ръба на онази проспаст, но не я пускаше да падне в нея, не не й даваше да се отдаде на този момент, а просто да продължи да се наслаждава стенейки под него, докосвайки го с копнеж, и шепнейки накъсано името му

by Чарлс Сря Яну 30, 2013 4:32 am

Ако ги гледахте от страни щяхте да си помислите,че или той е порно актьор или тя.
Да телата им се извиваха точно по онзи желан начин като на филм,стенанията и докосванията обаче бяха истински.
И сега можем да завидим на Мадлен.
Защото той ама наистина,наистина си беше уникален.И не говоря само за секса.
Тялото му отново се отдръпна от нейното и със стон на удоволствие потъна в сърцевината й.
Подпирайки се на ранената си ръка той прокара пръстите на другата по тялото й.
Обхвана едната й гърда,а палецът му започна да масажира зърното й.
Устните му разтворени и горещи се докосваха до нейните с таккава нежност...Такъв ненадминат копнеж,че наистина си бе за завиждане.

by **.lana north** Сря Яну 30, 2013 4:40 am

Не..не можеше повече просто тялото й щеше да се взриви всеки миг, имаше чувството, че повече не можеше да се сдържи..
Един последен тласък, достатъчен, че да я разстърси, а ноктите й да се впият в гърба му оставяйки белези след себе си.
Тялото й се изви под неговото и застина за секунда, а от устните й се откъсна един толкова силен стон, че можеше да разтърси дори теб скъпи ни читателю.
Да точно така, толкова силен стон, че можеше да те накара да пожелаеш това, което тя имаше, да копнееш да те докосват както нея, но... Мадлен спря ръцете си на кръста му, като изстена още само веднъж, но тя не искаше той да спира..
-Обичам те - прошепна тя толкова тихичко, че сама едвам се бе чула и докосна устните си до неговите.
Не просто го обичаше, тя би умряла заради него..

by Чарлс Сря Яну 30, 2013 1:34 pm

Чарлс изви глава назад,когато усети как ноктите й се забиват в гърба му.
Стенанието й извика у него силна експлозия,но не говоря за кулминацията му.
Не той просто се побъркваше.
Тялото му се притисна към нея,когато усети оргазмът й.
-Господи.-прошепна и едната му ръка се сви в юмрук.
Вените и жилите по врата му изпъкваха,а тазът му отново се отдръпна от нея,изкара члена си почти изцяло от нея и сведе глава към нея.
Загледа се в очите й и нежно прокара пръстите на едната си ръка по линията на устните й.
Спря ги в едното ъгълче и със стон потъна в сърцевината й.А тя бе толкова по-влажна от преди малко...Толкова по-гореща.
Сините му очи леко се разшириха и той оброни глава на гърдите си,продължавайки с тласъците.
Бавно Чарлс започна да изкачва върха.А този връх на удоволствие...Това бе нещо,което не би заменил.
Поредния тласък,указал се последен бе заветния.Той прескочи върха изливайки се в нея на мощни вълни.
Усещаше как тялото му се е притиснало към нейното сякаш тя бе животоспасяваща.
Болдън рухна върху нея,задъхан и дори разтреперан.
-Обичам те.-прошепна едвам,едвам и се дръпна от тялото й лягайки до нея.

by **.lana north** Сря Яну 30, 2013 2:25 pm

Мадлен простена от удоволствие, когато усети как семената му течност се разливаше в нея.
Странно чувство, което до сега бе изпитвала, явно наистина бяха прави като казваха, че чувството, да усетиш как члена на мъжа пулсира в теб и се излива на вълни е незаменимо.. И наистина бяха прави сега Мадлен се бе почувствала наистина цяла, но в същото време умората веднага я налегна.
Не знаеше какво се бе случило, но нито дишането й можеше да се успокой, а да не говорим за пулса й, който караше сърцето й всеки момент да изхвръкне от гърдите й.
Да точно така се чувстваше в момента.
Но не знайно защо пулса й продължаваше да се ускорява, и в този момент, усети нещо влажно, което се стече от нослето й, когато мина с ръка видя кръвта излезнала от там, и преглътна..
Май не трбяваше да забавя лекарствата си.
Мад стана от леглото обгърна тялото си с сатенения халат и влезна бързо в банята като пусна студената вода за да спре кръвта, но тя не искаше да спре, просто си течеше.
-Чарлс, мисля, че трябва да викнеш сестрата... лекарствата... - каза му тя, някак тихичко, но се надяваше да я е чул, като се подпря на мивката а в огледалото видя колко бледа бе станала. И как сякаш всичко около нея се завъртя.
Май емоциите й бяха дошли в повече

by Чарлс Сря Яну 30, 2013 3:13 pm

Чарлс скочи от леглото и без да си прави труда да се облича.
Той излетя от стаята и хукна по коридора сблъсквайки се с една от сестрите.
Точно тази с която не искаше.Погледа й сякаш го проряза и той въздъхна.
-В стаята..Мадлен.Веднага.-очите му се приковаха в нея и тя кимна с глава викайки останалите.
След няколко минути Чарлс се върна в стаята все така гол и седна на леглото.
Банята бе затворена и от вътре се чуваха приглушени гласове.
След минута сестрата излезе и се усмихна.
Кафявите й очи се приковаха в Чарлс и тя пристъпи към него.
-Как е тя?
-Ще се оправи...Колежките ми ще останат,за да й помогнат да се...Изкъпе.-последната дума прозвуча грубо и някак си жестоко.Тя продължи да се приближава към Чарлс.
Той присви очи.
-Какво правиш?
-Чух ви.-прошепна жената и приклекна,ръцете й се спряха на колената му,а очите й отново го изпиха.
-Подслушвах ви.Хареса ми това,което чух...Представях си те...-тя се приближи още малко до него разкопчавайки бялата риза.
-Имаме време...Покажи ми...Ще си мълча,а и съм толкова влажна.-и за първи път в живота си Чарлс седеше не като гръмнат,а обезглавен.Не вярваше на очите си..Що за наглост.

by **.lana north** Сря Яну 30, 2013 3:30 pm

Лекарството, като че ли й бе повдигнало духа само в периода от петте ми минути преди да я вкарат под душа..
Който й помогна достатъчно, че да се съвземе и да започне да се оправя сама, излизайки от душа погледна към сестрите, който седяха и чакаха като някакви надзорници..
Мад въздъхна увивайки тялото си с хавлията..
Беше съсипала онзи блажен момент, който изпитваше точно преди няколко минути.
И вярвайте ми горчиво съжаляваше за това.
Върза косата си, на опашка и се погледна в огледалото, не беше толкова бледа колкото преди малко, но отново устните й бяха загубили съвсем цвета си.. Въздъхна и погледна отегчено към сестрите.
И тръгна да излиза от банята, а отваряйки вратата гледката разкрила се пред очите й направо я покоси , изпита ужасяваща болка в стомаха си, която я накара да се привие..
-Чарлс какво.... - простена тя, а очите й се насълзиха, десет минути след онова върховни изживяване и той.... в мига в който си го помисли, Мадлен усети как краката й се подкосяват, а всичко пред нея стана тъмно.

by Чарлс Сря Яну 30, 2013 3:39 pm

Пак ли?Това бе първата му мисъл.Той избута жената от себе си и хукна към Мадлен точно преди главата й да се удари в пода.
Вдигна я от земята и я занесе до леглото.
Полагайки тялото й там се обърна към сестрата.
-Уволнена си.-очите му проблеснаха с гневен блясък и се обърна към другите две.
-А вие двете..Ако искате си правете оргии..Една с друга с коне,кучета...Дори охлюви,но мен!Мен няма да пипате.Сега изчезнете и викнете Джордж.-той се наведе над Мадлен за секунда и преди да е направил каквото и да е било още се обърна и потърси боксерките си.
Обу ги и в този момент влезе доктора.
Явно наясно с това,което се бе случило той се приближи до леглото и започна да измерва пулса й...
След десет минути и три инжекции Джордж се обърна към Чарлс и се усмихна.
-Ще ви пратя малко храна.Тя има нужда от нещо силно.Ти също.-той излезе от стаята,а Чарлс се приближи до Мад хващайки ръката й.

by **.lana north** Сря Яну 30, 2013 3:55 pm

Когато отвори очите си видя Чарлс и простена наранено, като стисна зъби и пусна ръката му обръщайки се с гръб към него.
Сви ръцете си под главата си и се загледа в празното пространство пред себе си..
Защо винаги ставаше нещо, което да развали всичко, защо винаги имаше някаква пречка от това да бъде поне за малко щастлива?
Да явно това никога нямаше да й се случи..
Не искаше да говори, усещаше болката в ръката си, което ясно й даде да разбере, че отново бе получила някоя друга инжекция, явно наистина не трябваше да се вълнува толкова, а в момента сякаш винеше себе си, че не му е достатъчна, че не може да го задоволи, да му даде това от което имаше нужда.
Мад си пое глътка въздух преди да въздъхне.
-Защо ? Или явно не ти давам това, от което имаш нужда? Защото само по този начин мога да си го обясня.. явно не съм ти достатъчна, явно наистина не те задоволявам, след като....- тя замълча, просто вече наистина не знаеше какво да каже или как да се бори с всичко това

by Чарлс Сря Яну 30, 2013 4:20 pm

Чарлс буквално усети как ченето му сякаш пада.Той поклати глава и стана.
Да естествено,че той ще излезе виновен.Недоволен Болдън започна да се облича и взе нещата си.
Спря поглеждайки я и заговори.
-Първо Мад тя ми се нахвърли аз не съм направил нищо.Второ я уволних и трето...Ще се видим когато решиш какво по-точно искаш от мен и живота.
Той се запъти към вратата и я отвори излезе от стаята тръгвайки в някаква посока по безлюдните коридори на имението.
Не му давала.Майната му.Всичко което искаше получаваше от нея.
Но не тя трябваше да е като всички тъпи жени.
Да си мислят,че..
Той извика и блъсня някаква стара рицарска броня,която се сгромоляса на земята с кънтене.
Шлемът падна на земята само за да се срещне с крака му.
-Мамка му!-извика повече от гняв от колкото от каквото и да е било друго.

by **.lana north** Сря Яну 30, 2013 4:47 pm

Добре, май не беше права да го напада.Простена отпускайки се във възглавницата не беше честно..
Или тя беше глупачката... да в случая тя наистина беше виновна, че го бе обвинила, но какво да каже след това, което беше видяла?
Да седи да го гледа и да мълчи?
Едва ли Мадлен не беше от тези, който си държеше езика зад зъбите и да явно винаги заради това си изяждаше всичко случващо се.
Простена и се надигна от леглото , като премахна хавлия, облече тениска и се загърна с халата, излезна в коридора, но не го видя продължи там от където се бе чул звука на срещия се със земята метал.
-Чарлс - каза тя, като се приближи натам, а след това го погледна но не се приближи много до него..
-Аз, съжалявам, че съм толкова устата, и че не мога да си държа езьика зад зъбите, и че те обвиних преди да знам какво е станало...

by Чарлс Сря Яну 30, 2013 4:59 pm

Чарлс чу гласа й,които бе като спасителна лодка дошла в подходящия момент.
Обърна се към нея й я загледа с някаква странна надежда,но тя изчезна в мига в които осъзна,че тя е станала от леглото.
Недоволен от този факт той отиде до нея и я вдигна на ръце.
Болката пронизала рамото му предизвика изохкване и стискане на зъби,но въпреки всичко той тръгна към стаята и в мига в които отвори вратата за да влезе видя икономката,която оставяше храната на масичката в ъгъла.
Той положи Мадлен на леглото и отиде до таблата.
Взе я и я занесе до леглото.
-Хапни,Имаш нужда.-той нямаше да отговори на думите й от преди няколко минути.
Не искаше да се заяде или нещо подобно.
Нямаше нужда да го прави.
Той седна на леглото до нея и се загледа през прозореца.Обичаше я,но понякога го изкарваше извън релси.

by **.lana north** Сря Яну 30, 2013 11:46 pm

Мадлен го погледна и покалти глава, стомаха й се бе свил на топка но не беше гладна.
Имаше чувството, че ако хапне нещо в момента щеше да го повърне, а не искаше, защото знаеше какво щеше да излезне от нея освен храната.
- Не съм гладна, не искам да ям - каза му тя като взе таблата и я премести на шкафа до леглото и погледна към него.
А след няколко минути се почука на вратата и влезна лекаря..
Все едно по поръчка, точно когато не искаше да яде той влезна супер..
Той я погледна из под очилата си и повдигна вежадата
-Мадлен, трябва да се храниш. Защото новите лекарства пристигнаха, а тях не можеш да взимаш на гладно - тя преглътна поглеждайки го, да беше явно че щеше да повръща, просто си личеше по всичко, че нямаше да й се размине.
-Аз...не съм гладна, но щом трябва - отвърна му тя, като взе таблата от шкафа, а той се приближи оставяйки две хапчета на нея. И й се усмихна
-След като хапнеш, ги изпий няколко дена ще наблюдаваме как организма ти ги приема, а след това ще видим, дали имаш подобрение. -обясни и той, а тя кимна, а направи бегъл опит за усмивка и започна да се храни наблюдавайки го докато излизаше..

by Чарлс Чет Яну 31, 2013 3:14 pm

Доктора спря на излизане и погледна Чарлс.
-Ще трябва да изпълниш още някоя задача,за да покриеш разноските.Тези пари едва стигнаха за първите дози.Може да продължим сегашното лечение и да чакаме и да се надяваме.Естествено освен ако не отидеш още.-Чарлс вдигна ръка,за да го накара да млъкне.
-Докторите сте големи клюкарки знаете ли?Няма да променяме нищо.Тези лекарства ще предизвикат у нея подобрение по-бързо от всичко останало.Ще ги платим.-той се усмихна вяло и погледна към Мадлен.
Ако трябва щеше да работи денонощно,за да я спаси от тежката й съдба.
Той отиде до леглото и легна до нея.
Зарови лице в меката възглавница и въздъхна.
Искаше да поспи дори малко.
Само час...

by **.lana north** Пет Фев 01, 2013 6:16 am

Мадлен поклати глава като чу думите и на лекаря и на Чарлс.
Той не можеше да жертва и да рискува своя живот, заради нея.
Не беше правилно..
Когато легна на леглото Мадлен се извърна леко акъм него и го погледна като поклати главата си.
-Не трябва да се пренатоварваш заради мен, ако трябва ще го караме на старите лекарства мили. - каза тя
Като леко погали гърба му, а ръката й продължи лекичко надолу, докато не стигна до ръба на боксерките му и се качи обратно към таза му, като Мадлен остави ръката си.
Можеше ли да му разреши да продължава да се бухти по този начин, да не се натоварва с мисий само за да спаси нейния живот?
Не беше сигурна, че не е егоистично...

by Чарлс Пет Фев 01, 2013 5:14 pm

Чарлс поклати глава и въздъхна.
Нямаше как да се съгласи с тази нейна налудничава идея.Просто нямаше как.
Поредната въздишка се откъсна от гърдите му и той отвори очи.
-Решението вече е взето.Аз мисля,че най-добре знам какво си заслужава и какво не.А в случая твоето здраве е по-важно от всичко останало.Не мисля,че трябва да водим спорове Мад...Не днес.Особено днес.Почини си.Хапни и пии лекарствата.Пий вода.Просто...Окажи малко подкрепа.
Чарлс млъкна,но продължи да се вглежда в нея.
Не искаше да я загуби..Не за него нейният живот бе по-ценен от неговия...
Не можеше да го помисли дори,че може да я загуби.
Това му причиняваше повече болка от куршума в рамото.

by **.lana north** Пет Фев 01, 2013 8:48 pm

Мадлен въздъхна да не искаше да се кара с него...А й самата тя вече нямаше сили за спорове и караници.
Въпреки, че й бе наистина адски неприятно, че той не искаше да помисли за себе си..
Не.. той мислеше само за нея, а някак, не й се струваше правилно. Виждате ли, когато той й изневеряваше, не й обръщаше внимание, тя го искаше. А сега..сега просто не искаше той да жертва живота си по мисии за нея..
Предпочиташе наистина да умре, или да кара цял живот на онези лекарства, но не й той да умре..
Защото ако нещо се случеше с него, не знаеше за какво е бил целия смисъл тя да се лекува...
Въздъхна като се приближи до него сгушвайки се
-Съжалявам....добре няма да споря - каза му като го целуна леко по челото, а след това притвори очите си, може би наистина трябваше и двмата да си починат, въпреки, че не знаеше как щеше да се случи след като тя не можеше почти да спи.

by Чарлс Пет Фев 01, 2013 9:05 pm

Усмивка пробяга по лицето му,когато тя се сгуши в него.
Той въздъхна и зарови лице в русите коси.
Едната му ръка се повдигна и се пресегна към нощното шкафче.
Взе една спринцовка от там и махна капачката предпазваща иглата.
-Съжалявам Мад...Обичам те,но имаш нужда от това и от сън.-той заби спринцовката в бедрото й и натисна буталото.
Той докосна с устни врата й.
Минута по-късно стана и започна да се оправя.
Облече се,оправи косата си и приготви оръжията си.
Да не беше спал,нито ял...Нищо...Дори се бе изморил още повече,но...
Вече нямаше значение.
Той излезе от стаята поглеждайки я за последно.
Босове на мафията...Задача.
Краката му сякаш се движеха сами .Чарлс някак си стигна до колата и се качи.
И дори пое в пправилната посока,но вярвайте ми липсата на сън щеше да му се отрази много зле.

by **.lana north** Пет Фев 01, 2013 9:14 pm

Добре това беше ли честно според вас? Аз не мисля така и Мадлен не мисли така...
Преди да е казала каквото и да е било, както се беше сгушила в него и бе притворила очите си единственото, което изпита беше силна болка в кракът си, а секунда преди това и думите му..
И преди да каже каквото й да е, да ясно ви е Мадлен заспа толкова безпаметно, че едва ли можеше да си спомни нещо, когато й да се събудеше..
Изпадали ли сте в кома? Или пък спали ли сте толкова дълбоко, че нищо й никой да не може да ви събуди, е така се чувства Мадлен в момента, въпреки, че тя спи толкова дълбоко, че сигурно не изпитваше нищо сега.
Но най - вероятно щеше да е сърдита на Чарлс когато се събудеше, най - вероятно...
_______*____________*
Двайсет и четири часа по - късно..

Когато отвори очите си, него го нямаше не помнеше какво е станало, нито как е спала толкова много, но по телефона си личеше, че е спала минимум 24 часа, дори се запита, кога бе пила лекарствата си...
Но...видя двете хапчета оставени на шкафа и преди да е направила нещо тя ги взе и ги изпи..
А след това, наистина се зачуди къде беше той..

by Sponsored content

Англия.Лондон

Англия.Лондон

Re: Англия.Лондон

Re: Англия.Лондон

Re: Англия.Лондон

Re: Англия.Лондон

Re: Англия.Лондон

Re: Англия.Лондон

Re: Англия.Лондон

Re: Англия.Лондон

Re: Англия.Лондон

Re: Англия.Лондон

Re: Англия.Лондон

Re: Англия.Лондон

Re: Англия.Лондон

Re: Англия.Лондон

Re: Англия.Лондон

Re: Англия.Лондон

Re: Англия.Лондон

Re: Англия.Лондон

Re: Англия.Лондон

Re: Англия.Лондон

Re: Англия.Лондон

Re: Англия.Лондон

Re: Англия.Лондон

Re: Англия.Лондон

Re: Англия.Лондон

Re: Англия.Лондон