Англия.Лондон

by Чарлс Пон Яну 28, 2013 3:11 pm

First topic message reminder :

Чарлс затвори очи и преглътна.
Полета които трая няколко часа бе прекарал в мълчание и обмисляне на вероятностите...Възможностите.
Майкъл щеше да подготви всичко за превиваването на Мадлен и Чарлс.
Джордж докторът се бе съгласил да направи всичко възможно за Мадлен.
Лечението бе започнало почти мигновено.Естествено шефът на Чарлс не бе никак доволен от отменената мисия и сега му бе дал друга.
Трябваше да замине за една седмица в Ирландия на помощ на агенти.Но не му пукаше.
До тогава имаше време той се взираше в бялата стена,чакаше да му кажат какви са резултатите.
Какво и как ще стане.
Дали ще й помогнат.
Джордж го бе уверил,че всичко ще е наред,но Чарлс не бе напълно убеден в това.

by Чарлс Съб Фев 02, 2013 9:30 am

-Зареждам!Отдръпнете се.-лекарят приближи кардиостимулатора до сърцето на Чарлс и тялото му се повдигна.
Щяха да го изгубят.Дори вече го бяха изгубили.
Естествено той не се бе замислил за това.Бе взел сака с парите и без да прецени вероятността куршумът да нарани сърцето му тръгна.
Поне бе успял да остави парите в джипа преди да рухне на земята.
В действителност само това го интересуваше.
Нищо друго,защото тези пари щяха да помогнат на Мадлен.
Умората му бе попречила да мисли трезво,а сега...
Сега лежеше полугол на металната маса в имението.Кръвта му изтичаше,а духът му...Един Господ знаеше къде е,но определено не бе поел към Рая.
Докато бе в съзнание Чарлс бе успял да се поинтересува само как е тя.
А ушким нямаше да обикне жена.Как ли пък не.
-Няма ефект.Марис зареди!-провикна се Джордж,а пищящия звук на системата не спираше.Не се променяше.
Сините му очи все още бяха отворени,а доктора се молеше приятеля му да прояви гадния си характер в момента и да започне да диша.Сърцето му да удари отново.
-Отдръпнете се!-извика и отново приближи уреда до гърдите му.
Тялото на Чарлс отново се повдигна,а изведнъж звука на системите се промени.Пиукането започна.

by **.lana north** Съб Фев 02, 2013 9:46 am

Но имаше едно ръчкащо лошо предчувствие, имението бе прекалено тихо? Да точно тихо...
Принципно се чуваха стъпки, все някой се разхождаше, но днес... Не нямаше всичко наистина бе прекалено тихо... Мад стана от леглото като отвори гардероба и извади една тениска и анцунг от там, и излезна от стаята.
Но наистина от тази тишина я побиваха тръпки.
Тръгвайки по коридора, колкото по - натам отиваше толкова повече гласове и звуци се чуваха.. Какво ли ставаше?
А онова чувство, за нещо лошо полепваше по кожата й още повече. Преглътна преди да влезне в стаята от която идваха звука на системата и гласовете,
А като отвори вратата краката й сякаш омекнаха, и простена,когато го видя там...
Не, това не трябваше да е така, една сестра се приближи до нея и се усмихна вяло, но Мадлен я побутна и отидо до онази маса...Погали лицето му, знаеше, че не трябваше да му позволява да се нагърбва с толкова задачи...
Погледна към лекаря и преглътна
-Ще ме лекуваш ако трябва със старите лекарства, но той няма да умре. - каза му тя, нямаше знаеше, че ще спорят отново за това, когато той се оправи, но нямаше да му позволи да умре, за да може да живее тя..

by Чарлс Съб Фев 02, 2013 10:50 am

Доктора я погледна и поклати глава.
-Вече всичко е платено.Това бе последната му мисия..Очевидно фатална.Но все пак той плати.Знаете ли Мадлен..Трябва да обичате много този мъж,защото той е готов да умре за вас...А аз го познавам вярвайте ми никога не е ценял някого повече от себе си...Но днес...Той пита за вас преди сърцето му да откаже...Мадлен...Пазете го за себе си..-доктор погледна към Чарлс и въздъхна.
Мъжът се бе нормализирал.Очите му бяха затворени,а гърдите му се повдигаха бавно.
Джордж излезе от импровизираната реанимация и се изкачи по стълбите.
Въпреки,че Чарлс можеше да умре той не бе го сторил...Копелето бе кораво и инатливо.
Точно такъв мъж какъвто трябваше да бъде.

by **.lana north** Съб Фев 02, 2013 12:12 pm

Мадлен въздъхна и се загледа с отворена уста след лекаря.
Поклати глава, като се обърна и погали Чарлс, дали наистина я обичаше толкова много, че да умре заради нея..
Явно. Всичко показваше всичко това, всички факти го доказваха, а тя не знаеше, как ли някога можеше да му се отблагодари..
Може би никога нямаше да успее
-Обичам те- прошепна му тя, като се наведе и целуна нежно и внимателно устните му.
А след това седна в едно от диванчетата, който бяха наблизко и хвана ръката му, вплитайки пръстите си в неговите.
Палеца й галеше нежно кожата му, и го наблюдаваше.
Нямаше да мръдне докато той не се събудеше и не се обедеше напълно, че е добре..

by Чарлс Съб Фев 02, 2013 12:20 pm

Колко ли часа бяха минали?
24?34?Никой не знаеше,но когато Чарлс отвори очи простена.
-Убийте ме.
Усети нечия длан в своята и леко я стисна.Обърна глава и видя Мадлен.
Зелените й очи.
Онези които обичаше.
Опита се да се усмихна,но не успя.
Главата му се обърна отново,а болката в гърдите и рамото ....
Щеше да го погуби.
-Май не ми е провървяло а?-гласът му бе дразгав...Гърлото сухо...
Но въпркеи всичко искаше да си говори с нея.
Изпитваше странно..Щастие да й говори,а после да знае,че и тя ще му говори.Гласа й...Бе го сънувал..Прекрасният й глас.Говореше му,милваше го..Сякаш го държеше като гравитацията на земята...Причината да не умре.

by **.lana north** Съб Фев 02, 2013 2:16 pm

Мадлен се подсмихна лекичко и поклати глава ставайки и застана над него..Погали лицето му и се вгледа в очите му
-Никак даже скъпи - каза му тя, мразеше работата му, мразеше й това, че всичко се случваше заради нея..
- Не го прави повече, моля те... Не отивай когато знаеше, че може й да не се върнеш здрав..- прошепна му тя, като палеца й се разходи леко по устните му преди отново да ги докосне лекичко със свойте..
-Не знам какво щеше да стане, ако те бях загубила Чарлс. - добави тихичко вглеждайки се в идеалните му сини очи.
Боже беше толкова прекрасен и толкова много го обичаше, че наистина не знаеше какво щеше да прави тя без него..
Доктора беше прав, може би наистина той я обичаше повече и от себе си..
-Ще се оправиш, да ти кажа доста си инатлив и корав, щом успя да се съвземеш . - усмихна му се и една сълзичка се стече от радост по бузата й, докато тя галеше нежно лицето му

by Чарлс Съб Фев 02, 2013 2:24 pm

Той вдигна едната си ръка с мъка и избърса сълзата,която се търкулна по лицето й.
-Прости ми за...Деня в които те приспах,но...Изглеждаш толкова добре Мадлен...Толкова здрава..Сякаш дори косата ти изглежда по-здрава....О скъпа...Всичко това ще си струва стига да се оправиш...Дори да бях умрял...За твоя живот...Всичко това си струва.Ти си смисъла на всичко за мен..Така че...А и надали скоро ще мога да отида където и да е било освен в леглото ни и може би да обиколим великолепния парк на имението...Знаеш ли,че тук преди е имало благородници? Интересно нали..-започваше да говори глупости само и само да я разсея от мислите от които той самия се опасяваше,че я гонят.
Но Господи колко се радваше да я види.Бузите й не бяха така изпити,устните й бяха възвърнали чувствения си цвят...Кожата й като най-скъпия порцелан...Съвършената му половинка.

by **.lana north** Съб Фев 02, 2013 2:38 pm

Да й той наистина беше прав, само за няколко дена тя самата се бе почувствала много по - добре, и сама долавяше разликите в себе си.
Апетита й се бе върнал, желанието й да прави нещо също се бе върнало, не седеше по цял ден в леглото, не кашляше кръв, не повръщаше всичко което хапнеше.
Той беше прав, но не й ако той умреше, тогава за кого се бе борила с всичко това? Мадлен покалти главата си и тя се оправяше и той щеше да се оправи
-Да разглеждах имението последните няколко дена, забелязах прочетох някоя книга. Но мисля, че разходките ще се отразят чудесно и на двама ни. - отново докосна леко устните си до неговите, като му се усмихна и се надигна
-Имаш ли нужда от нещо? - да вярате ли, че Мадлен беше готова на всичко за този мъж? Както за никого до сега, тя го обичаше толкова много.

by Чарлс Съб Фев 02, 2013 5:35 pm

Клатейки глава той затвори отново очи и преглътна.
-Само вода...Просто това е единственото,което бих могъл да искам в момента.
Той се опита да се засмее,но това извика нова доза болка в рамото му и въздъхна.
Ако още веднъж го прострелят така определено нямаше да оцелее...Не дори нямаше да е близко до това да е с двата крака в гроба.Щеше да си е направо с цялото тяло там.
Още един опит да преглътне беше съсипан.
Чарлс леко се надигна и погледна системата прикрепена към ръката му изтръгна я и после се доизправи.
Боже върху тази маса не бе никак удобно.

by **.lana north** Съб Фев 02, 2013 6:09 pm

Мадлен отиде в кухнята като му наля вода, в една чаша и връщайки се ахна.
Ама той не трябваше да става в момента.
-Чарлс не трябва да ставаш - каза му тя като поклати главата си, и му подаде чашата.
Знаеше, че ако иска да остане жива не трябваше да спори. Така де тоест ако искаше да не се скарат, не трябваше да се опитва да му налива акъл в главата.
Но той бе зле, знаеше го виждаше го.
-Трябва да лежиш Чарлс, а не да ставаш. Поне следващите няколко дена, естествено ако искаш да рухнеш на земята, това което правиш в момента е идиално за целта. - въздъхна лекичко, не трябваше да му говори така, но се притесняваше наистина за него.

by Чарлс Съб Фев 02, 2013 6:31 pm

Чарлс кимна и стана от леглото.
-Добре.Но първо да се махна от този метален ад.-той взе чашата с вода и я изпи на един дъх.Стъпи на земята и усети как залита.Подпря се на леглото и хвана стойката за системата.
Ухили се на Мадлен и започна да се тътри към спалнята,която уви бе на третия етаж.
Той простена и се хвана за парапета на стълбите.
Вдигна единия си крак после другия и припадна падайки по гръб на земята.
Да....Чарлс и неговия гениии...Никога нямаше да се уморят.
Джордж чу трясъка и дотича на секундата.Повдигна тялото на мъжа и извика.
-Защо не ме повикахте,че е буден!Той е дехидратиран и...Господи кърви.Трябва д аго вкараме в операция!-извика и сестрите се появиха.

by **.lana north** Съб Фев 02, 2013 6:53 pm

Мадлен простена като видя всичко това, добре не беше честно, защо?
Защо никога не искаше да я слуша, защо никога не се опитваше дори веднъж да я послуша.
Много се изнервяше. А в същото време когато чу думите на доктора се притесни.
Наблюдавайки как го вкарва обратно в импровизираната операционна, Мадлен поклати глава, не беше сигурна, дали всичко това е добре, но имаше ли какво да направи? Нищо..Тръгна да отива с него, но той поклати глава
-Мадлен ти иди си изпий лекарствата. - каза й той, а тя сви устните си, добре.. Въздъхна и се качи по стълбите, като влезна в стаята и взе хапчетата от нощното шкафче и изпи чаша вода.
Сега наистина щеше да се побърка докато разбереше какво става с него и защо отново го заведоха в опреционата и доктора каза, че отново трябва да го оперират..

by Чарлс Съб Фев 02, 2013 7:23 pm

-Вътрешен кръвоизлив!-извика Джордж и взе скалпела.
Разряза кожата,а кръвта бликна потичайки по масата и тялото на Чарлс.
"Тъпо копеле"мислеше си доктора докато продължаваше с операцията.
Защо Чарлс винаги действаше както той реши?Защо никога не се съобразяваше?Нима не ценеше живота си?
Очевидно,че не.

______________________________________

Болдън отвори очи и простена.
Пухената възглавница бе толкова удобна.Той се протегна и усети лека болка.
Очите му обходиха стаята.Последният му трезвен спомен бе...Кога?
-Събудихте се!Докторе той е буден.-Чарлс присви очи е как го казваха сякаш бе нещо наистина невъзможно.
Той се надигна леко и моментално се върна обратно.Лоша идея.
Лицето на Джордж се появи и приятелят му му подаде чаша вода.
-Чарлс...Другарю спиш вече втора седмица...Бих го нарекъл кома.След втората операция така и не дойде в съзнание...А раните ти вече дори зарастнаха.Естествено не всички,но... Мислехме,че няма да се върнеш в съзнание.А и Мадлен...При нея лекарствата имат невероятен ефект...Но няма да ви обяснявам аз...Вие ще поговорите отивам да я извикам.Изпии водата!-нареди Джордж и излезе от стаята,а Чарлс все още осмисляше думите му две седмици?Нима?Значи....Господи.
Той изпи водата и моментално се почувства по-добре.Магия.

by **.lana north** Съб Фев 02, 2013 8:38 pm

Джордж влезна в стаята, и Мадлен вдигна погледа си от книгата. Да не можеше да седи вече постоянно на онзи стол, някак си не й бе удобно.
- Събуди ли се?- попита тя, като една усмивка грейна на лицето й когато видя, че доктора й кимва.
А след това скокна от леглото, но преди да е излезнала той стоеше на вратата и я погледна
-Мадлен хапчетата - завъртя очи, и се върна обратно изпивайки ги, а след това му се усмихна все едно го питаше дали е доволен.
В същност самата тя беше доволна защото се чувстваше прерасно, оставаха й само още няколко дози и всичко приключваше.
А след това малко иследвания за да се каже, дали наистина всичко е приключило,
И преди да се усетите, Мадлен беше нахълтала с радостна усмивка в стаята при Чарлс и дори му се бе метнатала на вратъ
-О мили.. най- накрая се събуди. Толкова ми липсваше - каза му тя, като погали лицето му и впи устните си в неговите, а след това го погледна с онази светлинка в очите, която до преди няколко седмици липсваше, но сега не бе причината само, че се подобряваше, сега имаше и нещо още нещо, което трябваше да му съобщи.
- А й трябва да ти кажа нещо - каза му тя като се подсмихна лекичко и наистина щастливо.

by Чарлс Съб Фев 02, 2013 8:43 pm

Чарлс въздъхна като я прегърна и поклати глава.
-Освен ако не е въпрос на живот и смърт ще почака.Искам да ти се нарадвам.-той я обърна под себе си и впи устни в нейните.
Добре де не можеше да каже,че това му е липсвало защото не знаеше какво е изпитвал докато е бил в кома,но определено...Определено да я види така жизнена,щастлива...Здрава.
О това бе несравнимо.
Нищо не можеше да се сравни с това да види нейното щастие.
А то си бе като слепец да прогледне.
-Господи Мадлен само като те виждам такава...Жива и здрава...Само това ми показва,че всичко което се случи си заслужаваше.-той отново я целуна и галейки лицето й се отдръпна.
Загледа се в зелените й очи и сякаш отново се влюби в нея.

by **.lana north** Съб Фев 02, 2013 8:54 pm

Докато погледите им сякаш се изпиваха Мадлен прехапа долната си устна, като ръцете й галеха тялото му, което се бе одръпнало леко от неговия.
-Мм, на нов живот е по - скоро Чарлс. - усмихвайки се тя, си замълча лекичко, като отново се подсмихна, а след това просто направи една сладка физиономия, и добави съвсем лекичко.
- Бременна съм. - но колкото и лекичко да искаше да прозвучи, тя го изтърси някак .. и аз не мога да го опиша как точно. Но тя беше толкова щастлива от всичко, което се случваше.
Усмихна му се, а тръпчинките й затрептяха от усмивката й, а очите й се впиваха в неговите, като погали нежно лицето му.
-Ще имаме дете, любими - каза му още преди той да е казал каквото й да било.

by Чарлс Съб Фев 02, 2013 9:03 pm

Без думи.Това бе единственото,което се изписваше на лицето му.
Чарлс?Баща?Възможно ли бе това?Да има дете той.
Шокът бе прекалено голям..Прекалено истински.
Някак си нереален.
Той се дръпна от нея,а ръката му се спря на корема й.
Загледа се в нея и се усмихна.
-Ще ставам баща?-и колкото повече го осмисляше и осъзнаваше толкова по-радостен се чувстваше.
По...Жив?
Да..Той винаги бе искал дете.Въпреки,че го осъзнаваше чак сега той бе искал дете.
Да има кой да научи на футбол и да си играят в парка.Да може да се вдетинява без да изглежда като луд.Да го води на училище и да го научи как да сваля момичета.Да му помага в занятията.Първата кола...Или ако е момиче.Принцесата на татко.
Единствената жена,която да обича повече от Мадлен.
-Ще ставам баща....-той се усмихна още по широко и я погледна в очите.Майката на детето му.

by **.lana north** Съб Фев 02, 2013 9:22 pm

Мадлен кимана с глава като се засмя на реакцията му.
Беше наистина щастлива, а той сякаш щеше да се пръсне от щастие..
-Вече е почти трета седмица, скоро ще вляза в първия месец. - каза му тя, като очите й светеха от щастие, и Мадлен уви ръцете си около вратът му.
Като го придърпа към себе си, впивайки устните си в неговите, толкова обичаше тези устни.
Толкова обичаше този мъж. А за нея в моемнта, бе важно щастието с което бе успяла да го дари.
Надяваше се също така, да му роди и син, сигурно това бе мечатата на всеки мъж, въпреки, че другите жени винаги се бяха надявали да родят дъщеря, въпреки, че тя се гледаше много по трудно.
Но да ви споделя една малка тайна Мад щеше да обича детето си независимо от това какъв пол щеше да е то.

by Sponsored content

Англия.Лондон

Англия.Лондон

Re: Англия.Лондон

Re: Англия.Лондон

Re: Англия.Лондон

Re: Англия.Лондон

Re: Англия.Лондон

Re: Англия.Лондон

Re: Англия.Лондон

Re: Англия.Лондон

Re: Англия.Лондон

Re: Англия.Лондон

Re: Англия.Лондон

Re: Англия.Лондон

Re: Англия.Лондон

Re: Англия.Лондон

Re: Англия.Лондон

Re: Англия.Лондон

Re: Англия.Лондон

Re: Англия.Лондон

Re: Англия.Лондон